Народното събрание не прие предложението за задължително електронно уведомяване на здравноосигурените за извършените медицински дейности. Законопроектът не събра достатъчно подкрепа на първо четене.
Депутатите отново отхвърлиха промените в Закона за здравното осигуряване, внесени от ПП–ДБ. Проектът предвиждаше всеки здравноосигурен да получава електронно уведомление за отчетените спрямо него медицински и дентални дейности, както и за отпуснати лекарства, медицински изделия и диетични храни.
Идеята беше уведомленията да се изпращат чрез Националната здравна информационна система. Управителят на НЗОК и министърът на електронното управление трябваше съвместно да събират телефон и електронна поща на осигурените лица. За целта се предвиждаше използване на данни от регистъра на българските лични документи, НАП, тол системата и портала за електронно управление.
В пленарната зала Божидар Божанов заяви, че мярката ще даде реален контрол в ръцете на пациентите. ‘Всеки път, когато някой бъде хоспитализиран, той ще получава уведомление за това. Това е бърза и евтина мярка, която само година след въвеждането си ще спести средства на НЗОК’, посочи той.
Д-р Александър Симидчиев подчерта, че 500 000 души вече използват приложението еЗдраве, през което уведомленията са безплатни. Доц. Васил Пандов припомни, че подобен механизъм работи за лекарствата по протокол и настоя обхватът му да се разшири. По думите му проектът цели контрол върху разходите, а не въвеждане на нова политика.
Българският лекарски съюз подкрепи принципа, но предложи задължителна предварителна верификация на пациента в реално време. Организацията настоява пациентът да потвърждава електронно, че получава конкретната услуга от конкретен изпълнител, а при липса на потвърждение дейността да не се заплаща с публични средства.
БАПЗГ заяви пълна подкрепа. Асоциацията на университетските болници приветства мерките за законосъобразно разходване на бюджета на НЗОК, но подчерта, че трябва да се гарантира достъп за всички осигурени независимо от социален статус и местоживеене. Българската стопанска камара също застана зад дигитализацията, но настоя за оценка на ефекта, за да не се изключат хора без електронен достъп.
От НЗОК изразиха резерви. Управителят доц. Петко Стефановски заяви, че изпращането на уведомления може да дублира вече съществуващи електронни услуги на Касата и НЗИС. Той постави въпрос защо НЗОК трябва да събира контактни данни, след като уведомленията ще се изпращат чрез НЗИС.
Според него проектът изисква сериозна техническа подготовка, тъй като става дума за милиони уведомления месечно. Той обърна внимание и на риска част от осигурените да останат без достъп, ако не използват електронна поща или мобилен телефон, както и на възможни проблеми при смяна на телефонен номер. В крайна сметка законопроектът не беше приет на първо четене в този състав на парламента.
Предложението за задължително уведомяване чрез НЗИС цели ограничаване на неправомерно отчетени дейности и по-строг контрол върху разходите на НЗОК. Подобен механизъм вече се прилага за лекарствата по протокол, но засега парламентът не подкрепя разширяването му.