Увеличаването на броя на местата за студенти по специалност „Медицинска сестра“ до 1 200 за учебната 2025/2026 г. е стъпка, която несъмнено изглежда впечатляващо – за пръв път от 20 години приемът достига подобни нива. Въпросът обаче е дали само с повече дипломирани сестри ще решим дълбокия кадрови дефицит в системата.
Да, България има нужда от нови кадри, но още по-силно има нужда от задържането им. Стотици медицински сестри напускат страната всяка година, привлечени от по-добри условия и заплащане в чужбина. Докато реалните възнаграждения у нас не станат конкурентни, броят на приетите студенти ще е само цифра в статистиката.
Министерството на здравеопазването посочва и други мерки – стимули за специализация в области с недостиг, проекти с финансови бонуси и стратегия за 30% ръст на сестрите и акушерките до 2030 г. Всичко това звучи обещаващо, но засега е по-скоро на хартия. Липсата на одобрено финансиране за стратегията в бюджета за 2025 г. ясно показва, че политическата воля все още не отговаря на големите намерения.
Дискусията за самостоятелното финансиране на амбулатории за здравни грижи също отвори напрежение между съсловните организации. БЛС предупреди, че подобен модел може да разклати и без това крехката структура на здравеопазването. Компромисът – финансиране чрез договори с първичната помощ – изглежда временен и непълен.
Истината е, че нито една отделна мярка няма да е достатъчна. Трябват комплексни решения: по-високи заплати, по-добри условия на труд, реални стимули за младите специалисти да останат в България и ясна визия за тяхното професионално развитие. Докато тези въпроси не бъдат решени, увеличаването на броя на местата ще е просто начало, но не и решение на проблема.