Депутати предлагат идеи на неправителствени организации да станат задължителни за здравния министър при изработване на национални програми. Темата вече предизвика остри политически реакции.
Народни представители от ‘Продължаваме промяната’, начело с Васил Пандов, отново внесоха промени в Закона за здравето. Те предвиждат предложенията на фондации, пациентски организации и други структури от неправителствения сектор да имат задължителен характер при изготвяне на национални здравни програми.
Идеята беше представена за първи път на 3 октомври 2025 г., но тогава здравният министър в редовното правителство доц. Силви Кирилов я спря. В мотивите си той я определи като ‘неприемлива, нефункционална, ограничаваща и, не на последно място, противоречаща на Закона за здравето и Конституцията на Република България’.
След смяната на екипа в Министерството на здравеопазването позицията се промени. На среща в Народното събрание на 20 февруари представители на ведомството официално подкрепиха законодателните изменения.
В момента Законът за здравето предвижда националните здравни програми и планове да се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Те са инструмент на държавната политика и отговорността за тяхната подготовка и внасяне носи министърът.
И сега неправителствени организации могат да правят предложения и да дават становища. Тези идеи се обсъждат в диалог с администрацията, но нямат задължителен характер и не ограничават правомощията на министъра.
Според депутати рискът в новия текст е, че малки или слабо представителни организации, включително такива с лобистки цели, биха могли да налагат политики без достатъчно обществено обсъждане. Така част от законовите правомощия на министъра на здравеопазването ще бъдат на практика отнети.
Очаква се въпросът да влезе в пленарната зала през следващите седмици. Темата вече очертава сериозен дебат между парламентарно представените партии за ролята на гражданския сектор в управлението на здравната система.
В момента националните здравни програми се изработват от Министерството на здравеопазването и се приемат от Министерския съвет. Неправителствените организации участват чрез становища и предложения, но решенията остават в правомощията на изпълнителната власт.