Грипът отстъпва, но мястото му заемат други респираторни вируси. В края на зимата и началото на пролетта витамин D има ключова роля за защитата на организма.
Грипната вълна вече затихва, но циркулацията на респираторни вируси остава висока. В момента грипният вирус се доказва единично, за сметка на значително по-широко разпространение на други причинители. Това обясни директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова.
Най-често в лабораториите се установяват респираторно-синцитиален вирус и метапневмовирус. ‘Това са два сериозни вируса, причиняват сериозни усложнения от страна на долните дихателни пътища – сериозен бронхит, немалко случаи на пневмония’, посочи проф. Христова.
Освен тях циркулират риновируси, бокавируси, аденовируси и парагрипни вируси. Част от тези инфекции засягат предимно малките деца и протичат с възпаление на горните дихателни пътища, хрема и дразнене в гърлото.
‘Сега примерно при нас на 25 проби доказваме един грипен вирус и 20 – на други респираторни вируси. Това е в момента картината’, обясни тя.
Според проф. Христова водещ фактор за по-леко протичане остава състоянието на имунната система. ‘По принцип се разболяват хората с компрометиран имунитет. Ако нашата имунна система е здрава и активна, тя би трябвало да може да ни предпази до голяма степен. Витамин D, особено в зимните и пролетните месеци, е просто задължителен за всички’, подчерта тя.
Много хора имат ниски стойности на витамин D в края на зимата, без да подозират това. Дефицитът отслабва защитата срещу вируси и бактерии и повишава риска от по-тежко боледуване.
При поява на симптоми специалистите препоръчват да не се подценява състоянието и да се ограничи контактът с други хора. ‘Ние знаем от COVID как се пазим – с маски, с хигиена на ръцете. И как при първи симптоми трябва да си останем вкъщи, за да дадем възможност на организма да се възстанови’, напомни проф. Христова.
Тя обърна внимание и на друг сезонен риск – кърлежите. Те вече са активни след зимния период и търсят гостоприемник. Най-висока активност се очаква през март, април и май, а втори, по-слаб пик – през есента.
Кърлежите се срещат не само в природата, но и в градските паркове и градини. Рискът нараства при престой в тревисти и обрасли участъци. Препоръчват се движение по алеите, използване на репеленти и носене на по-затворени дрехи и обувки. Особено внимание изискват децата и домашните любимци.
Ухапването е безболезнено и често остава незабелязано. Най-честото заболяване, което кърлежите пренасят у нас, е лаймската борелиоза. ‘Основното за ранната лаймска болест е зачервяването на мястото на ухапването. Но не зачервяване, което се появява същия ден или на другия ден, а зачервяване, което е поне след 4-5 дни, обикновено 10 дни, и което е с диаметър около 5 см и започва бързо да расте’, обясни проф. Христова. Петното не боли, но изисква лекарска консултация.
При липса на лечение инфекцията може да засегне ставите, нервната система, сърцето и очите. Затова след всяка разходка е важно тялото да се преглежда внимателно – както при възрастните, така и при децата и домашните животни.
В края на зимата намалява разпространението на грипния вирус, но други респираторни причинители остават активни. Паралелно с това започва сезонът на кърлежите, което изисква повишено внимание както към вирусните инфекции, така и към бактериалните заболявания като лаймската борелиоза.