Болничната мрежа у нас се нуждае от стратегическо преструктуриране, а не от количествено разрастване. „Не може във всеки град да има по три болници с празни легла и без персонал – трябват стратегически лечебни заведения по области, които гарантират достъп и качество“, заяви председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов. Той е категоричен, че здравната карта на страната трябва да бъде изградена около ефективността, а не около броя на леглата.
Според проф. Ангелов, бъдещето е в комбиниран подход – спешни центрове, дневни отделения, телемедицина и мобилни екипи за по-малките населени места. Целта е сигурност и навременна медицинска помощ, а не болница зад всеки ъгъл.
Модернизация със строга отчетност
„Болниците трябва да бъдат оценявани по качество на лечение и управленска ефективност“, подчерта проф. Ангелов и настоя за национална програма за модернизация, базирана на държавен и европейски ресурс. Но с едно условие – без отчетност няма да има финансиране.
Електронното здравеопазване е ключово за прозрачността: „Дигитализацията не е мода, а инструмент за честност. Корупцията изчезва там, където има цифрова следа“, посочи той.
Кадрите – най-ценният ресурс
Кризата с медицинските кадри е въпрос на държавна политика, не на кампании. „Когато една медицинска сестра знае, че ще получи редовно възнаграждението си и ще има нормален график, тя няма да си тръгне“, каза още проф. Ангелов. Той настоява за стабилна система на възнаграждение, кариерна перспектива и уважение към труда на медиците.
Профилактиката – инвестиция, не разход
„Профилактиката трябва да стане начин на мислене, а не проект за финансиране“, настоя проф. Ангелов. Според него държавата трябва да насърчава превенцията чрез безплатни скринингови програми, електронни напомняния, активна роля на общопрактикуващите лекари и финансови стимули за ранна диагностика. „Двойно инвестиране – в лечение и в превенция – ще доведе до по-здраво население и по-ниски разходи“, подчерта той.
Аптеки и достъп до лекарства
Проф. Ангелов посочи, че десетки населени места остават без достъп до аптека. Решението – мобилни аптеки и данъчни стимули за фармацевти, които отварят обекти в отдалечени райони. „Не може едно село да е на 40 км от най-близкото лекарство“, предупреди той.