Проф. Милена Иванова-Шиварова от УМБАЛ ‘Александровска’ е номинирана за член на Управителния съвет на Европейската асоциация по имунология. Номинацията дава шанс за по-силно българско участие в политиките по имуногенетика и тъканно типизиране.
Проф. Шиварова е професор-биолог в Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки към УМБАЛ ‘Александровска’. Управителният съвет на асоциацията обединява представители на акредитирани лаборатории по тъканна съвместимост и имуногенетика от различни европейски държави. Изборът ѝ би имал значение както за болницата и Медицински университет – София, така и за позициите на българската имунология в Европа.
Ръководството на асоциацията определя насоките в научната дейност, обучението и акредитационната политика в областта на имуногенетиката. Организацията поддържа няколко комитета – по обучение, по акредитация, по технологии и стандарти, както и научен комитет, който координира конференциите и публикациите в специализираното списание.
Акредитационната програма има пряко значение за трансплантационните и обменните програми за органи. Тя е изискване и по българското законодателство. През годините проф. Шиварова участва в комитета по обучение и работи като комисионер при акредитацията на лаборатории в Югоизточна Европа.
Имуногенетиката днес се развива паралелно с технологиите за пълно геномно секвениране. Новите методи позволяват в една проба да се анализират множество гени, включително целият екзом или геном. С подходящ софтуер от тези данни може да се извлече информация за гените на имунната система и за индивидуалния имунологичен профил.
Генетичните изследвания имат ключова роля при избора на таргетна терапия в онкологията. Част от мутациите отключват раковата трансформация на клетката. Успоредно с това имунната система се опитва да ограничи растежа и разпространението на тумора. Според проф. Шиварова развитието на рака може да се разглежда като постоянно ‘състезание’ между натрупването на мутации и имунния контрол.
Екипът ѝ работи върху класическите HLA гени, които представят на имунната система т.нар. неоантигени – изменени собствени протеини на туморната клетка. HLA молекулите играят ролята на ‘паспорт’, който показва дали клетката е нормална или претърпяла злокачествена трансформация. Този механизъм стои и в основата на разработването на противотуморни ваксини, които разчитат на представяне на мутиралите пептиди чрез HLA молекулите на конкретния пациент.
При част от злокачествените заболявания, включително миелопролиферативни неоплазии, българският екип публикува данни за начина, по който мутиралите пептиди се представят и как имунната система модулира отговора си. Интересът към тези резултати показва, че страната ни има принос в тази нишова, но стратегическа област.
HLA гените остават постоянни през живота, затова типизирането обичайно се прави еднократно. За разлика от тях, туморните мутации се променят с хода на заболяването. Проф. Шиварова отбелязва, че генетичните анализи стават все по-достъпни и вече могат да се извършват с компактна апаратура, което разширява възможностите и на българските лаборатории.
Европейската асоциация по имунология координира стандартите, обучението и акредитацията в областта на тъканната съвместимост и имуногенетиката. Тези дейности са ключови за трансплантационните програми и за развитието на персонализираните терапии в онкологията.
MedReport.bg — директно на телефона ви