В България все още няма закон, който да урежда дейността на психолозите. Това оставя професията извън държавен контрол и създава риск за пациентите.
Към началото на 2026 г. у нас не е приет специален Закон за дейността на психолозите. Професията не е регулирана от държавата и се саморегулира чрез етични кодекси на професионални дружества и асоциации, посочва психологът Иван Игов.
По думите му работата на консултативните психолози и психотерапевтите не попада сред регулираните професии. Това означава, че държавата не поставя изисквания кой може да упражнява тази дейност и не осъществява контрол върху практиката.
България остава сред малкото държави в Европейския съюз без самостоятелен закон за професионалната дейност на психолозите. Въпреки внесените през годините законопроекти от професионалната общност, нормативна уредба все още няма.
Иван Игов обръща внимание и на друг проблем – много хора не правят разлика между психолог, клиничен психолог и психиатър. Това затруднява ориентацията в системата и отлага търсенето на адекватна помощ.
Според него част от българите предпочитат да потърсят съдействие от врачки вместо от специалист по психично здраве. ‘Когато си имал проблем с години, очакваш той да се реши веднага, щом си вържеш червен конец. Това се използва от шарлатани, които вземат пари, а човекът остава сам с трудностите си’, казва Игов.
Като дългогодишен детски психолог той коментира и т.нар. ‘синдром на отложения живот’ при ученици в 11 и 12 клас, които не знаят какво искат да учат и накъде да поемат. Според него в последните години се наблюдава положителна промяна и повече млади хора търсят по-рано посоката си.
Игов подчертава, че родителството днес изисква различни умения в сравнение с преди 30 години. Много родители имат нужда от обучение как да подкрепят децата си, но интересът към съществуващите програми остава слаб.
По отношение на екранната зависимост психологът смята, че отговорността е основно на родителите. Често те дават телефон на малкото дете, за да си осигурят време за себе си, без да отчитат дългосрочните последици.
В България няма приет закон, който да урежда професионалната дейност на психолозите. Липсата на регулация поставя въпроси за контрола върху практиката и за защитата на пациентите, особено при нарастващ обществен интерес към психичното здраве.