През този зимен сезон педиатричните отделения приемат основно деца с остри респираторни инфекции. Нарастват случаите на респираторно-синцитиален вирус при най-малките пациенти.
В детските отделения тази зима преобладават ларинготрахеитите, бронхиолитите и пневмониите. Грипната вълна започна по-рано от миналата година, като най-много случаи лекарите отчетоха още през декември. По-тежко протичане се наблюдава при малки деца и при пациенти с хронични заболявания, а най-честите усложнения остават бронхитът и пневмонията.
Паралелно с грипа лекарите регистрират ръст на инфекциите с респираторно-синцитиален вирус (RSV). Той е водещ причинител на бронхиолит и пневмония при деца под 5 години. При кърмачета и малки деца инфекцията често води до затруднено дишане и обезводняване и налага болнично лечение.
Освен RSV и грип в обращение са и други сезонни вируси – аденовируси, риновируси и бокавируси. Нерядко при едно дете се установяват повече от един причинител, което може да утежни клиничната картина.
Децата, които посещават ясла или детска градина, боледуват по-често, особено през първите една-две години след постъпването в колектив. Това е част от естественото изграждане на имунитета. При децата, които се отглеждат у дома, инфекциите са по-редки, но при включване в колектив също се наблюдава период на по-честа заболеваемост.
По отношение на противогрипната профилактика назалната ваксина се приема по-лесно от децата, тъй като не изисква убождане. Тя е жива атенюирана ваксина и е подходяща за здрави деца над 2 години без имунен дефицит и без тежки хронични заболявания. Инжекционната ваксина е инактивирана и се препоръчва при деца с астма, сърдечни заболявания, диабет, имунен дефицит и други рискови състояния. Ежегодната имунизация срещу грип след 6-месечна възраст остава основна мярка за ограничаване на разпространението.
Коклюшът и скарлатината не са изчезнали, но благодарение на имунизациите се срещат по-рядко и протичат по-леко. Коклюш се наблюдава предимно при нередовно ваксинирани деца. При скарлатината лекарите отчитат и нетипични форми – краткотраен обрив, лека температура и липса на част от характерните симптоми. Срещат се и резистентни щамове, което налага внимателен избор на антибиотик.
Много родители търсят имуностимулиращи продукти при чести инфекции. При повечето здрави деца обаче вирусните заболявания са част от съзряването на имунната система и не изискват допълнителни добавки. Подобни средства може да имат място при често боледуващи деца или при рецидивиращи инфекции, но изборът и продължителността на приема трябва да се обсъдят с лекар.
Витамин D има значение не само за костното развитие, но и за имунния отговор. Ниските му нива се свързват с по-чести инфекции на долните дихателни пътища. През есенно-зимния период много деца имат дефицит поради ограничено излагане на слънце. При често боледуващи пациенти е разумно да се проследи серумното ниво и при нужда да се назначи прием в подходяща доза.
Д-р Надежда Римпова е специалист по детски болести и началник на Детското отделение в УМБАЛ ‘Софиямед’. Професионалният ѝ интерес е насочен към белодробните заболявания в детска възраст.