Хората с рак, които живеят в социална изолация или изпитват самота, са изложени на значително по-висок риск от смърт – както от самото заболяване, така и от други причини. Това сочи нов анализ, публикуван в медицинското списание BMJ Oncology.
Изследването установява, че самотата и социалната изолация са свързани с 34% по-висок риск от смъртност като цяло и 11% по-висока вероятност за смърт от рак. Данните идват от 16 вече публикувани проучвания, обхващащи над 1,6 милиона пациенти с рак от Канада, Англия, Финландия, Франция, Ирландия, Япония и Съединените щати.
„Тези резултати подсказват, че самотата и социалната изолация могат да влияят върху изхода от онкологичното лечение отвъд традиционните биологични и терапевтични фактори“, отбелязват изследователите.
Според тях самотата и социалната изолация са свързани, но не са едно и също: изолацията е липсата на контакти и взаимоотношения, а самотата е чувството на откъснатост и неразбраност, дори когато човек не е физически сам.
Биологично обяснение на връзката е, че самотата може да активира стресов отговор в организма, който отслабва имунната система и води до възпалителни процеси — фактори, които могат да влошат състоянието на онкоболните. От друга страна, самото заболяване често има силно отражение върху психиката: много пациенти споделят, че се чувстват неразбрани от близките си или страдат от изтощение и т.нар. „мозъчна мъгла“ вследствие на лечението.
Авторите отбелязват, че анализът има своите ограничения – различните изследвания са използвали различни методики и критерии. Въпреки това резултатите допълват нарастващия обем доказателства, че социалната изолация и самотата влияят негативно върху здравето. Предишни проучвания вече са установили, че те повишават риска от инфаркт, инсулт, диабет тип 2, деменция, депресия и дори суицидно поведение.
Проучването идва на фона на тревожна тенденция – очаква се новите случаи на рак в света да нараснат с близо 75% до 2050 г., като най-силно засегнати ще бъдат страните с по-ниски доходи заради демографския ръст и застаряването на населението.
Изследователите призовават за по-сериозно внимание към психичното здраве на пациентите с рак и за разработване на целенасочени психосоциални програми, които да намалят ефекта на самотата и да подкрепят възстановяването.