Обществените поръчки за скъпоструващи онкологични лекарства крият риск да забавят лечението и да повишат цените, смята здравният икономист Аркади Шарков. Той поставя под въпрос и финансовите възможности на системата за нови терапии.
Предложението всички лечебни заведения да провеждат обществени поръчки за скъпоструващи онкологични лекарства не е добро решение, заяви пред БНР здравният икономист Аркади Шарков. По думите му включването на частните болници като възложители по Закона за обществените поръчки би създало повече проблеми, отколкото би решило.
Шарков посочи, че процедурите по закона често стават обект на съмнения за нагласени търгове. Освен това обжалването на една поръчка може да блокира доставките и съответно да затрудни лечението на пациентите. Той предупреди и за риск от политическа употреба на процедурите при избора на доставчици.
Лекарствата са регулирана стока, а пределните им цени се определят в рамките на правилата на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, припомни икономистът. Въпреки това болниците плащат значително различни суми за един и същ онкологичен медикамент.
Като пример Шарков посочи продукт с пределна цена 1500 евро. Част от държавните и общинските болници го купуват за между 60 и 100 евро, докато други лечебни заведения го заплащат за 1200–1300 евро чрез централизирани търгове на Министерството на здравеопазването. Според него именно търговете са допринесли за тези разлики, а не са ги ограничили.
Той даде за пример формулата за среднопретеглена цена, която е действала през 2024 г. и през част от 2025 г. Този механизъм е ограничавал разликите между цените, които болниците плащат за един и същ лекарствен продукт. Затова Шарков очаква процедурите по Закона за обществените поръчки в дългосрочен план по-скоро да повишат, отколкото да намалят цените.
Икономистът коментира и сигналите за липса на инсулини, лекарства за сърдечносъдови заболявания и диабет, както и за отсъствието на над 400 продукта от аптечната мрежа. По думите му силното ограничаване на цените, при едновременно растящи производствени разходи, прави българския пазар по-малко привлекателен за производителите.
Шарков смята, че Европа трябва да преразгледа политиката си за ценообразуване, за да запази лекарствата на своя пазар. Той отбеляза, че външните рискове допълнително могат да задълбочат недостига на медикаменти.
По отношение на бюджета на НЗОК и исканията на медицинските специалисти за по-високи възнаграждения Шарков заяви, че ресурсът в системата е ограничен. Увеличението за 2026 г. до голяма степен покрива стари задължения, а прогнозите сочат по-слаб ръст на средствата за здравеопазване през следващите години.
Това може да затрудни финансирането на нови терапии, договарянето на цените на клиничните пътеки и достъпа до по-широк пакет от дейности в болничната и извънболничната помощ, предупреди той. Като възможни решения Шарков посочи допълнително здравно осигуряване или промени в здравната вноска, тъй като приходите на НЗОК не могат да растат само чрез минималния и максималния осигурителен доход.
Аркади Шарков коментира едновременно предложените промени при закупуването на скъпоструващи лекарства, недостига на медикаменти в аптеките и ограничените възможности на бюджета за здравеопазване. Според него начинът на договаряне и ценовото регулиране имат пряко значение за достъпа на пациентите до лечение.
MedReport.bg — директно на телефона ви