Закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти като самостоятелна структура може да забави важни процеси в здравеопазването. Това заяви здравният икономист Аркади Шарков по повод предложението на Министерството на здравеопазването.
Аркади Шарков определи НСЦРЛП като една от най-ефективните администрации в здравната система. Той посочи, че съветът е изградил прозрачна и дигитализирана система за регулиране на лекарствата, която през 2019 г. е получила европейско отличие.
По думите му тази инфраструктура стои в основата на Националната здравноинформационна система и на системата за проследяване на лекарствените продукти СЕСПА. Затова промяна в статута на съвета може да затрудни работата и на други ключови системи.
Шарков призова при обсъждането на административни реформи да се уточни кои структури действително подлежат на оптимизация. Той включи в тази тема и регионалните здравни инспекции, които имат важна роля при разпределянето на ваксините, проследяването на имунизациите и реакцията при пандемии.
„Считам, че някой подвежда министъра да оптимизира администрациите, които най-много работят, и да ги превърне в отдели в самото министерство“, каза здравният икономист.
НСЦРЛП е държавна комисия, чийто състав Министерският съвет избира и освобождава. Според Шарков този статут дава яснота за отговорностите и целите на институцията. Той предупреди, че прехвърлянето ѝ под „по-голяма шапка“ може да забави процедурите и да направи комуникацията по-непрозрачна.
Шарков припомни, че при създаването на съвета през 2012 г. той е изведен от структурата на Министерството на здравеопазването и получава самостоятелен статут. Според него това решение е било свързано именно с необходимостта от по-ясни правила и независимост в работата.
Здравният икономист коментира и данните от платформата „Доплащане.бг“. Тя изчислява, че пациентите в България доплащат около 400 млн. евро годишно за лекарства, които Здравната каса покрива частично. Анализът използва отчетите на НЗОК за периода 2023–2025 г. и цените на лекарствата, определени от НСЦРЛП.
Шарков подчерта, че размерът на доплащането невинаги съответства на тежестта на заболяването. При инсулт пациентите поемат 78% от стойността на лечението, въпреки че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност и през 2025 г. формират над 60% от всички смъртни случаи. Общо плащанията от джоба на пациентите представляват около 36% от разходите за здравеопазване в България при средно 16% в Европа.
Министерството на здравеопазването предлага НСЦРЛП да престане да функционира като самостоятелна структура. Съветът определя и регулира цените и реимбурсирането на лекарствените продукти.
MedReport.bg — директно на телефона ви