Българите живеят по-дълго – средната продължителност на живота при мъжете достига 71,9 години, а при жените 79,3 години. Това показва правителствен отчет за демографското развитие на страната за 2024 година.
Правителството одобри Отчета за 2024 година за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението, който разкрива положителни тенденции в продължителността на живота в България.
Според данните в документа, средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените тя е значително по-висока – 79,3 години, с разлика от 7,4 години в полза на жените. Тази тенденция отразява световната практика, където жените традиционно живеят по-дълго от мъжете.
Особено обнадеждаващо е сравнението с данните от 2014 година. За десетгодишен период продължителността на живота при мъжете е нараснала с 0,7 години, а при жените увеличението е още по-значително – с цяла една година. Това показва устойчива тенденция към подобряване на здравословното състояние на българите.
Отчетът включва широк спектър от мерки за насърчаване на раждаемостта и подобряване на общото здравословно състояние на населението. Специално внимание е отделено на намаляването на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност, както и на осигуряването на заетост и намаляването на бедността.
Значителен акцент в политиката е поставен върху подкрепата за семействата и децата. През 2024 година еднократни помощи за ученици са изплатени за близо 250 000 деца. За осигурителни обезщетения за бременност и майчинство държавата е изплатила над 669 милиона лева, а за помощи по реда на Закона за семейните помощи за деца – над 662 милиона лева.
Въпреки положителните тенденции в продължителността на живота, демографската картина на България остава предизвикателна. През 2024 година населението на страната е намаляло с 8121 души и в края на годината е наброявало 6 437 360 жители. Това представлява само 1,4% от цялото население на Европейския съюз.
Положителен сигнал идва от миграционните процеси. През 2024 година 52 189 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях 51,5% са граждани на страни извън ЕС, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от Европейския съюз.
Мерките, заложени в стратегията, са насочени към благоприятно повлияване на основните демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграции, както и към развитието на качеството на човешките ресурси. Правителството продължава да адаптира социалните системи към демографските промени и остаряването на населението.
Увеличаването на продължителността на живота в България е важен показател за подобряването на здравеопазването и жизнения стандарт в страната. Въпреки това, продължаващото намаляване на населението остава сериозно предизвикателство за икономическото и социалното развитие на България в дългосрочен план.