Българите живеят по-дълго – средната продължителност на живота при мъжете достига 71,9 години, а при жените – 79,3 години, показва правителствен отчет за демографското развитие.
Средната продължителност на живота в България отбелязва ръст с близо година в сравнение с предходни периоди, съобщиха от правителствения пресцентър. Данните са част от Отчета за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението за периода 2012-2030 г., който получи одобрение от Министерския съвет.
Според актуалните данни, мъжете в България живеят средно 71,9 години, докато жените имат значително по-висока продължителност на живота – 79,3 години. Разликата от 7,4 години между двата пола остава съществена, но и двете групи отбелязват положителна тенденция.
В сравнителен план с 2014 г. подобрението е очевидно – средната продължителност на живота при мъжете е нараснала с 0,7 години, а при жените увеличението е дори по-значително – цяла една година. Тази тенденция отразява подобряването на здравеопазването и жизнените условия в страната.
Документът включва широк спектър от мерки, насочени към подобряване на демографската ситуация в България. Сред приоритетните области са насърчаването на раждаемостта, подобряването на общото здравословно състояние на населението и намаляването на различните видове смъртност – обща, преждевременна, детска и майчина.
Особено внимание е отделено на подкрепата за семействата и децата. През 2024 г. еднократни помощи за ученици са изплатени за близо 250 000 деца, което показва мащаба на социалната подкрепа. За осигурителни обезщетения за бременност и майчинство са разходвани над 669 милиона лева, а за помощи по Закона за семейните помощи за деца – над 662 милиона лева.
Демографската картина на България обаче продължава да бъде предизвикателна. През 2024 г. населението на страната е намаляло с 8121 души, достигайки 6 437 360 жители в края на годината. Това представлява 1,4% от цялото население на Европейския съюз.
Положителен момент в миграционните процеси е фактът, че през 2024 г. 52 189 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях най-голям дял – 51,5% са граждани на страни извън ЕС, следвани от 34,9% с българско гражданство и 13,6% граждани на държави от Европейския съюз.
Отчетените мерки са част от по-широка стратегия за адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението. Те целят благоприятно повлияване на основните демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграции, както и развитието на качеството на човешките ресурси в страната.
Увеличаването на продължителността на живота е важен индикатор за подобряването на здравеопазването и жизнените условия в България, въпреки продължаващия демографски спад. Тези данни са от ключово значение за планирането на социалните и пенсионните системи в условията на застаряващо население.