Учени съобщават за напредък в опитите за създаване на ваксина срещу вируса на Епщайн-Бар. Експериментални моноклонални антитела са предотвратили инфекция при миши модел с човешка имунна система.
Изследователи са разработили моноклонални антитела, които блокират ключови механизми на вируса на Епщайн-Бар (EBV). В лабораторни условия едно от тях е предотвратило инфекция при мишки, носещи гени за човешки антитела и изградена ‘човешка’ имунна система.
Екипът е използвал миши модел, в който са въведени гени за човешки антитела. Така учените са създали 10 моноклонални антитела, насочени към два повърхностни протеина на вируса – gp350 и gp42.
Протеинът gp350 подпомага свързването на вируса с клетъчните рецептори, а gp42 участва в навлизането му в клетките. Блокирането на тези структури е ключово за прекъсване на инфекциозния процес.
Едно от антителата срещу gp42 е осигурило пълна защита при експериментално излагане на вируса. Друго антитяло, насочено към gp350, е постигнало частична защита.
Резултатите са публикувани в списание Cell Reports Medicine. Според авторите това е важна стъпка към ефективна профилактика срещу EBV.
Вирусът на Епщайн-Бар е широко разпространен и причинява инфекциозна мононуклеоза. Той има връзка и с множествена склероза, някои онкологични заболявания и други сериозни състояния.
EBV-свързаните лимфоми често водят до тежки усложнения при имуносупресирани пациенти, включително реципиенти на трансплантати. При тази група контролът на вирусната репликация остава сериозно предизвикателство.
Учените смятат, че в бъдеще вливания на моноклонални антитела могат да предотвратят първична инфекция или реактивация на вируса при пациенти с висок риск. Според тях една ефективна ваксина би имала съществено значение за трансплантационната медицина и за хората, застрашени от усложнения.
Вирусът на Епщайн-Бар инфектира голяма част от населението в световен мащаб. Към момента няма одобрена ваксина срещу него, а профилактичните възможности са ограничени, особено при имуносупресирани пациенти.