Впечатляващ напредък в трансплантационната медицина беше постигнат с първата в света успешна имплантация на генетично модифицирано черен дроб от прасе в жив човек. Пациентът е живял 171 дни след интервенцията – доказателство, че прасешки орган може временно да поддържа основни функции в човешкото тяло.
Случаят е документиран в списание Journal of Hepatology и е определен от учените като „повратна точка“ в усилията за преодоляване на недостига на органи за трансплантация. По данни на СЗО, хиляди хора умират всяка година в очакване на чернодробна трансплантация. В Китай, например, над 500 000 пациенти страдат от чернодробна недостатъчност, но само около 6 000 получават орган.
Операцията и резултатите
71-годишният пациент страда от чернодробно заболяване, причинено от хепатит B и чернодробен карцином, и не е бил подходящ за стандартна трансплантация с човешки орган. Вместо това лекарите използвали черен дроб от специално модифицирано прасе от породата Diannan – с 10 генетични промени, целящи да ограничат отхвърлянето от имунната система и да подобрят съсирването на кръвта.
През първия месец органът функционирал стабилно – произвеждал жлъчка и жизненоважни протеини, без признаци на отхвърляне. На 38-ия ден обаче пациентът развил тежко усложнение – xenotransplantation-associated thrombotic microangiopathy (xTMA), състояние, при което се увреждат кръвоносните съдове вследствие на имунна реакция.
Въпреки приложеното лечение, по-късно настъпили вътрешни кръвоизливи, довели до смъртта на пациента на 171-ия ден след операцията.
Какво означава това за бъдещето
„Този случай доказва, че генетично модифициран черен дроб от прасе може да функционира в човешки организъм за продължителен период от време“, посочва водещият изследовател проф. Бейчън Сън. „Това е ключова стъпка напред – показахме потенциала, но и сериозните предизвикателства, които остават, особено свързани със съсирването и имунните усложнения.“
Въпреки че пациентът не оцеля дългосрочно, резултатите от трансплантацията се разглеждат като важна крачка към създаването на устойчиви решения за недостига на донорски органи. Учените планират допълнителни изследвания, за да оптимизират технологията и намалят риска от имунни реакции.