Недофинансирането на клиничните пътеки обхваща 77% от всички действащи цени и вече застрашава устойчивостта на болничната помощ.
Близо три четвърти от клиничните пътеки у нас са остойностени под реалната им цена. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика, представен на пресконференция в Българския лекарски съюз.
Икономистът Аркади Шарков подчерта, че 207 клинични пътеки се нуждаят от корекция, за да покриват действителните разходи на лечебните заведения, възнагражденията на персонала и достъпа на пациентите до качествена медицинска помощ. По думите му на практика две трети от болничната дейност работи в условия на хроничен недостиг.
Този дисбаланс принуждава болниците да трупат задължения или да ограничават разходи, което пряко засяга организацията и качеството на лечението. Най-сериозен остава натискът върху разходите за персонал, които в някои болници достигат до 90% от общите бюджети.
Разчетите на ЕКИП показват, че до 2026 г. здравната система ще се нуждае от допълнителни 1,42 млрд. евро, за да се доближи до справедливо остойностяване на медицинските услуги. Шарков призова политиците да поставят здравеопазването сред водещите си приоритети.
Като дългосрочна мярка икономистите настояват за поетапно увеличение на здравната вноска с 2 процентни пункта, до 10% в следващите години. Според Шарков това е необходима стъпка, за да се компенсира натрупаният дефицит и да се регламентира реалното участие на пациента в системата.
Макроикономистът Стоян Панчев обърна внимание на инфлационния натиск, който в здравеопазването за периода 2021–2025 г. достига 14%. Цените на здравните услуги изостават спрямо останалите сектори, а демографските прогнози сочат почти двойно увеличение на възрастовата зависимост до 2060 г.
От Българския лекарски съюз предупредиха, че липсата на приет бюджет, заедно с ръста на минималната работна заплата и осигурителния доход, вече увеличава разходите в диагностично-консултативните центрове с около 13%. Подобна е ситуацията и в болниците.
Допитване сред общопрактикуващи лекари показва, че 90% от тях отчитат двуцифрен ръст на разходите за последната година, а над 60% съобщават за увеличение между 20 и 30%. Въпреки това лекарите продължават да изпълняват професионалните си ангажименти, подчерта председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Анализът на ЕКИП идва на фона на забавено приемане на държавния бюджет и нарастващ финансов натиск върху всички нива на здравната система. Данните очертават необходимост от структурни и финансови решения в болничната и извънболничната помощ.