Не всички бременни с тромбофилия се нуждаят от терапия, а изследванията не бива да се назначават без ясни медицински показания. Рискът от венозна тромбоза е най-висок през първите шест седмици след раждането.
Тромбофилията е състояние, при което кръвта има повишена склонност да образува съсиреци. Бременността също естествено повишава съсирваемостта, затова при жени с тромбофилия рискът от тромбоза може да нарасне допълнително.
Състоянието може да бъде наследствено, когато е свързано с генетични мутации, или придобито в хода на живота. Най-честата придобита форма е антифосфолипидният синдром – автоимунно заболяване. Наследствените форми се срещат при около 5–10% от населението, като честотата сред бременните е сходна.
Самата тромбофилия не дава симптоми. Често лекарите я установяват след преживяна венозна тромбоза или когато в семейството има случаи на тромбоза в млада възраст, обяснява д-р Севим Юзекчиева, хематолог от Клиниката по хематология и онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София.
Затлъстяването, обездвижването, тютюнопушенето и дехидратацията не причиняват тромбофилия, но увеличават вероятността от тромбоза при жени с предразположение. Консултация с хематолог е подходяща при преживяна венозна тромбоза, антифосфолипиден синдром, фамилна обремененост или предходни усложнения на бременността, които насочват към такъв риск. Най-добре е оценката да се направи още при планиране на бременност.
Рутинно изследване за тромбофилия при всички бременни не се препоръчва. Акушер-гинекологът или хематологът назначава тестове, когато има медицински основания. Изследвания без показания могат да доведат до погрешно тълкуване на резултатите и до ненужно лечение.
Рискът от венозна тромбоза остава повишен през цялата бременност, но достига най-високи стойности през първите шест седмици след раждането. При жените с висок риск този период изисква по-внимателно проследяване. Профилактиката при високорискови форми на тромбофилия често продължава до шест седмици след раждането.
На първо място тромбофилията крие риск за майката, тъй като може да доведе до венозна тромбоза или белодробна тромбемболия. При някои форми, най-вече при антифосфолипиден синдром, може да се наруши и плацентарното кръвообращение. Това увеличава риска от прееклампсия, забавен растеж на плода, преждевременно раждане и загуба на бременността.
Лечението не е необходимо при всяка жена с доказана тромбофилия. Лекарят преценява нуждата от терапия според вида на състоянието, личния риск от тромбоза и възможните усложнения на бременността. При липса на акушерски противопоказания умерената физическа активност е полезна, защото подпомага венозното кръвообращение.
Наличието на тромбофилия не означава, че бременността непременно ще протече с усложнения. При навременна оценка на риска, редовно проследяване и подходяща профилактика при нужда повечето жени имат нормална и успешна бременност.
Тромбофилията представлява повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци. По време на бременността организмът физиологично се подготвя за кръвозагубата при раждане и съсирваемостта на кръвта се повишава. Това налага индивидуална оценка при жени с предишна тромбоза, антифосфолипиден синдром или фамилна обремененост.
MedReport.bg — директно на телефона ви