Все по-малко млади фармацевти избират работа в аптека – за това алармираха от Българския фармацевтичен съюз (БФС) по време на пресконференция, посветена на Деня на фармацевта.
От общо 340 дипломирани фармацевти през 2025 г., едва 36% са започнали работа в аптека. За сравнение, през 2024 г. този дял е бил 47%, съобщи главният секретар на БФС Светослав Крумов. По думите му тенденцията е тревожна, защото именно работата в аптеките е сърцевината на професията – контактът с пациентите. Все повече млади специалисти се ориентират към фармацевтични компании, клинични проучвания и други сфери, където трудът им е по-добре оценен и по-добре заплатен.
В страната функционират 3233 аптеки, от които 3024 са за населението, а 209 – в болници. Броят им е над минималния според Националната аптечна карта, но проблемът е в неравномерното разпределение – концентрирани в големите градове и недостатъчни в малките населени места. БФС отново настоява за въвеждане на Националната аптечна карта като регулатор и за мораториум върху разкриването на нови аптеки в големите градове.
Организацията изрази и притеснения относно предложените промени в Закона за здравното осигуряване, които вече са внесени в парламента. Според председателя на БФС Димитър Маринов, текстовете дават възможност на Надзорния съвет на НЗОК едностранно да променя условията за работа на аптеките, ако не бъде постигнато споразумение със съсловната организация. Това би обезсмислило договарянето между двете страни и би върнало системата към период, в който малко аптеки са работели с Касата.
От БФС дадоха и конкретни примери за административен натиск – сред тях отказ за плащане на дейност на аптека във Велико Търново, последван от внезапна проверка и санкция, както и случай във Вършец, където едната от двете аптеки е била запечатана със заповед на кмета, въпреки решение на Върховния административен съд за обратното.