Ракът на гърдата все по-често засяга жени в млада възраст, а в България заболяването продължава да се открива късно. Липсата на национален скрининг и работещ раков регистър задълбочава проблема.
Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените в света и у нас. Въпреки напредъка в образната диагностика и навлизането на нови терапии, много пациентки в България все още стигат до специалист в напреднал стадий на болестта.
Онкохирургът д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология ‘Проф. Иван Черноземски’, отчита тревожна тенденция – увеличава се броят на младите жени с диагноза рак на гърдата. ‘Виждаме все по-млади пациентки. Това налага да преосмислим критериите за профилактика, проследяване и диагностика’, подчертава тя.
Причините са комплексни. Страната ни няма национална скринингова програма, а пълноценен раков регистър на практика липсва. По думите на д-р Митова това води до забавена диагноза и до невъзможност да се анализират реалните данни за стадия при откриване, преживяемостта и честотата на рецидивите и метастазите. ‘Така губим пациенти’, обобщава тя.
Профилактичните кампании през февруари и октомври имат своето място, но не могат да решат проблема. ‘Наивно е да мислим, че една безплатна кампания ще промени глобално ситуацията. Тя трябва да бъде червена лампа, която да напомня за редовните прегледи’, казва специалистът.
Общата препоръка е жените да започнат мамографски изследвания след 40–45-годишна възраст след консултация със специалист. При липса на наследствена обремененост мамография се прави на всеки две години. При по-млади жени и при определени характеристики на гърдите ехографията е подходяща веднъж годишно. Индивидуалният риск остава водещ при избора на метод и честота на проследяване.
След COVID пандемията лекарите отчитат ръст на напредналите случаи. Много жени са отложили профилактични прегледи или са избягвали лечебни заведения от страх, което е довело до късно поставяне на диагнозата.
В практиката продължават и грешки в диагностичния процес. Една от най-сериозните е отстраняването на тумор без предварителна биопсия. ‘Биопсията трябва да се направи преди операцията, за да знаем биологията на тумора и да планираме правилното лечение’, категорична е д-р Митова. Тя обръща внимание и на недостига на патолози, който крие риск от неточности, както и на възможностите за пропуск или свръхдиагностика в образните изследвания.
Специалистът предупреждава и за поведението на част от пациентките – страх от преглед, отказ от биопсия или лечение, търсене на алтернативни методи, както и обикаляне при множество специалисти за поредно мнение. Всичко това забавя терапията.
Все по-често се прилагат органосъхраняващи операции. В световен мащаб те обхващат между 60 и 80% от случаите при строг подбор на пациентките. В отделението, което ръководи д-р Митова, делът им надхвърля 70%.
Ракът на гърдата изисква системна профилактика, навременна диагноза и координиран подход между образна диагностика, патология и хирургично лечение. Липсата на национален скрининг и актуален раков регистър затруднява планирането на ефективни здравни политики.