Около 10% от тийнейджърите проявяват признаци на дигитална зависимост. Прекомерното време пред екрана вече засяга вниманието, съня и психичното здраве на децата.
Темата за детското мозъчно здраве в дигитална среда събра невролози, психиатри, психолози и здравни икономисти по инициатива на Фондация ‘Съвет за мозъчно здраве’. Експертите поставиха фокус върху границата между ползата и риска от екранното време и призоваха за национален разговор, основан на научни аргументи.
Пилотно онлайн проучване сред 100 седмокласници в столично училище показва, че 92% използват смартфон като основно средство за достъп до интернет. В учебни дни 35% прекарват между 3 и 4 часа дневно с телефона, а всеки десети надхвърля 6 часа. През уикендите и ваканциите делът на децата с над 6 часа екранно време достига 22%.
Социалните мрежи и развлеченията доминират в онлайн активността, докато едва 14% използват устройствата си за учебни цели. Instagram и TikTok са най-предпочитаните платформи. Само 40% от учениците осъзнават здравните рискове, 36% не могат да ги преценят, а близо половината се определят като слабо информирани.
Екстремното използване на екрани – над шест часа дневно – влияе върху нервното развитие и способността за концентрация. При социалните мрежи се наблюдава свръхстимулация на пасивното внимание за сметка на активното. Повишеното отделяне на допамин поддържа търсенето на нови стимули, а при изчерпване на този ресурс се появяват тревожност и вътрешно напрежение. Част от младите хора развиват т.нар. ‘пуканков мозък’ – състояние с прескачащи мисли и труден фокус.
Данните сочат и по-висок риск от психични разстройства. Тийнейджърите, които използват социални мрежи, имат три пъти по-висок риск от депресия и тревожност в сравнение с неползващите. При над пет часа дневно вероятността за развитие на депресия нараства 2,8 пъти. Психичните разстройства, свързани с прекомерно екранно време, водят и до значими икономически загуби в глобален мащаб.
Психотерапевтичната практика показва, че зад част от зависимостите стои емоционална самота и липса на свързаност в ранното детство. Невронауките отдавна доказват, че стабилната грижа в първите години изгражда механизми за саморегулация на нервната система. Затова подкрепата към родители и деца трябва да започне още преди появата на проблемното поведение.
Експертите подчертаха, че пълната забрана не работи. Дигиталната среда е част от ежедневието и изисква адаптация и превенция. Основният риск не е самото устройство, а това, което то измества – съня, физическата активност, игрите, четенето и живото общуване.
Фондацията формулира пет препоръки за здравословно развитие на децата в дигитална среда. Общият им фокус е ясен: екранът не бива да бъде най-интересното нещо в детския свят. Семейството и обществото трябва да предложат реални алтернативи и ясни граници за времето пред устройствата.
Медийното събитие ‘Детското мозъчно здраве в дигитална среда – къде свършва ползата и започва рискът’ се проведе по инициатива на Фондация ‘Съвет за мозъчно здраве’ на 1 юни. В него участваха невролози, психиатри, психолози и здравни икономисти.