За първи път в България хроничното бъбречно заболяване получава отделни МКБ-кодове по стадии. Промяната отваря път за ранна диагноза и проследяване на близо 600 000 души у нас.
България вече разполага с отделни МКБ-кодове за различните стадии на хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ). С нормативните промени болестта се признава официално в пълния ѝ ход, а не само в крайния ѝ стадий.
Досега в практиката съществуваше код единствено за хронична бъбречна недостатъчност – терминалната фаза на заболяването. Това затрудняваше ранното откриване и проследяване на пациентите. ‘Пациентите биваха откривани твърде късно’, посочи Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
Новото кодиране обхваща всички стадии – от N18.1 при бъбречна увреда с нормална или повишена гломерулна филтрация (≥ 90 ml/min), през междинните етапи с постепенно понижение на GFR, до N18.5 при краен стадий на заболяването. Предвиден е и код N18.9 за неуточнена форма.
Според проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, промяната позволява пациентите да получат грижа във всеки етап от болестта. В ранните стадии наблюдението ще се поема от общопрактикуващите лекари, които ще насочват своевременно към нефролог за специализирана оценка и терапия.
‘Ползите включват по-ранно идентифициране на риска, регулярни изследвания на бъбречната функция и ясни критерии за проследяване’, подчерта доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. По думите му за първи път се въвежда нормативно утвърден алгоритъм за диагностика, проследяване и лечение на ХБЗ, както и условия за скрининг.
Хроничното бъбречно заболяване представлява прогресивна загуба на бъбречна функция и често протича без симптоми. Без навременна намеса може да премине в хронична бъбречна недостатъчност, която налага диализа или трансплантация. В напредналите стадии рискът от сърдечносъдови усложнения и преждевременна смърт е висок.
У нас около 10% от населението – приблизително 600 000 души – живеят с ХБЗ. Заболяването е по-често сред хора с диабет, артериална хипертония и затлъстяване. Въпреки това едва един от десет засегнати получава диагноза.
‘Официалното признаване на хроничното бъбречно заболяване е успех за пациентите и лекарската общност’, заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз. По думите му вече има условия за по-ефективна профилактика и по-ранна медицинска намеса.
Световният ден на бъбречното здраве насочва вниманието към необходимостта от ранно откриване на хроничното бъбречно заболяване. Болестта засяга около 10% от населението в световен мащаб и често остава недиагностицирана до късен етап.