Замърсяването на въздуха, шумът и химическите агенти оказват измеримо влияние върху психичното здраве. Намаляването на експозицията може да подобри благополучието на милиони европейци.
Замърсяването на околната среда е сред факторите, които допринасят за нарастващата честота на психичните разстройства в Европа. Това показва анализ на Европейската агенция по околна среда, който обобщава наличните научни данни за връзката между качеството на средата и психичното здраве.
Психичните разстройства имат сложен произход. Генетични, социални и икономически фактори, начинът на живот и психологическите особености играят роля. Все повече данни обаче сочат, че замърсяването също участва в този процес. През последните 25 години разпространението на психичните заболявания в Европа нараства значително. През 2023 г. те заемат шесто място по тежест на заболяванията в ЕС и са осмата най-честа причина за смърт.
Излагането на замърсен въздух в критични периоди от развитието на мозъка – вътреутробно, в детството и ранната юношеска възраст – се свързва със структурни и функционални промени в мозъка. Продължителната експозиция на фини прахови частици PM2.5 и азотен диоксид повишава риска от депресия. Краткосрочните пикове на замърсяване влошават симптомите при пациенти със шизофрения.
Шумът от транспорта също оказва влияние. Повишаването на нивата на пътен шум се свързва с увеличение на риска от депресия с 3% и на тревожност с 2%. При децата шумът в околната среда се асоциира с повече поведенчески проблеми, което се отразява на психичното им благополучие.
Данните за железопътния и авиационния шум са още по-категорични. Самоубийствата нарастват с 2,2% при всяко увеличение от 10 децибела на шума от железопътен транспорт. Метаанализ отчита 12% по-висок риск от депресия при всяко покачване от 10 децибела на шума от самолети.
Химическото замърсяване също има значение. Експозицията на олово преди раждането или в детството се свързва с депресия и шизофрения. Пасивното пушене корелира устойчиво с депресивни разстройства и шизофрения, особено при деца и бременни жени. Наблюдава се връзка и между пренаталната експозиция на бисфенол А и по-късна депресия и тревожност в детска възраст.
Въпреки че науката продължава да изяснява причинно-следствените механизми, наличните доказателства подкрепят необходимостта от пълно прилагане на европейското законодателство за намаляване на замърсяването. Ограничаването на експозицията и насърчаването на природосъобразни решения могат да подобрят психичното здраве в европейските общества.
Анализът на Европейската агенция по околна среда ‘Замърсяване и психично здраве: актуални научни доказателства’ разглежда връзките между замърсяването на въздуха, шума и химическите агенти и психичните разстройства, както и възможностите за превенция чрез политики за нулево замърсяване.