Здравният сектор в България влиза в период на несигурност заради липсата на приет бюджет за 2026 година. Експерти прогнозират необходимост от поне две актуализации на текущия бюджет.
Здравеопазването в България се изправя пред сериозни предизвикателства в началото на новата година, като основният проблем е свързан с бюджетното планиране за сектора. Това предупреди здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков в интервю за БНР.
‘Единственото, което предстои в сектора, е несигурност и повече дейност от страна на Надзорния съвет на НЗОК, който ще трябва да съблюдава изразходването на бюджета много детайлно’, обясни Шарков. Според него контролът ще се осъществява в тясно сътрудничество с Министерството на финансите, което де факто остава ключовият играч в разпределението на средствата.
Икономистът посочи, че Министерството на финансите запазва решаващата си роля в бюджетния процес, въпреки че по принцип не би следвало да е така. ‘МФ все пак е първата и последна инстанция, която активно участва в разпределението на този бюджет’, коментира той, добавяйки че целта е ‘всички да са еднакво недоволни’.
Особено тревожна е прогнозата за необходимостта от множество актуализации на бюджета. ‘Най-вероятно ще се наложи не една, а може би две актуализации’, предвиди Шарков. Това означава, че планирането в здравния сектор ще остане нестабилно през по-голямата част от годината.
Проблемът се задълбочава от факта, че липсва готов бюджет за 2026 година. Всички участници в здравния сектор са останали недоволни от тази ситуация, но не заради качеството на предишния бюджет, а заради прекъсването на важния планов процес. ‘Разработването на бюджета за здравеопазване е процес в продължение на няколко месеца, в който всички заинтересовани страни участват активно’, обясни икономистът.
Отсъствието на ясно бюджетно планиране засяга всички нива на здравната система. Лечебните заведения не могат да прогнозират възможностите си за разширяване на дейността, а фармацевтичните компании остават в неяснота относно предоставянето на лекарствени продукти. Това включва както утвърдените терапии, така и иновативните лечения за българските пациенти.
‘Към момента този процес е замразен, продължаваме по старому’, констатира Шарков. Според него това носи сериозни рискове, включително неизплащане на извършена надлимитна дейност и невключването на нови иновативни терапии при лекарствата.
Прогнозите за бъдещето не са обнадеждаващи. Икономистът смята, че удължаването на бюджета за 2025 година може да се направи повторно след март, което означава, че до юни 2026 година няма да има нов бюджет за здравеопазването. Това ще постави сектора в продължителна несигурност и ще затрудни стратегическото планиране.
Липсата на ясен бюджет за здравеопазването засяга пряко качеството на медицинските услуги и достъпа до иновативни лечения за българските граждани. Нестабилното финансиране може да доведе до ограничения в лечебната дейност и забавяне на важни здравни реформи.