Министерският съвет прие законодателни промени, които променят начина, по който в България ще се прилага волята на гражданите относно донорството след смърт. С предложените изменения в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се премахва изискването отказът от донорство да се вписва в здравноосигурителната книжка, а процесът се дигитализира.
Донорството в България: съгласие по подразбиране
Българската система по отношение на донорството е изградена на принципа на предполагаемото съгласие. С други думи: ако не си отказал писмено, се приема, че си съгласен органите ти да бъдат използвани за спасяване на чужд живот след твоята смърт. Това е разписано в действащия закон и съответства на практиката в редица европейски държави, сред които Франция, Испания, Австрия и Белгия.
Досега възможността за отказ се удостоверяваше чрез вписване в здравноосигурителната книжка или чрез декларация, представена пред общопрактикуващия лекар. Новият закон предлага това да отпадне изцяло. Вместо това, всеки ще може да подаде отказ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ по електронен път.
Имат ли дума близките?
Ако лицето е подало декларация за отказ – не – тогава вземането на органи е забранено. Ако такава липсва:
Да – по закон, вземането на органи след смъртта не може да бъде извършено, ако близките изразят писмен отказ.
Това е записано в чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за трансплантация, който изисква:
да се съобщи на близките за предстоящото вземане на органи, и ако те подадат писмен отказ в разумно кратък срок, процедурата не се извършва.
Какво реално се променя?
С измененията, приети от правителството:
- Отпада вписването на отказ в здравноосигурителната книжка.
- Всеки гражданин ще може да подаде декларация за отказ от донорство по електронен път.
- По подразбиране, при липса на отказ, се приема съгласие. Това не е ново.
Тези промени са част от по-широкия процес на дигитализация на здравеопазването – централизиране на медицинските данни, електронен здравен запис, отпадане на хартиените носители. Това ще направи системата по-ефективна.
И тук се връщаме към ключовия въпрос: Знаем ли какво се случва с тялото ни, ако не сме казали „не“?
Промените не въвеждат задължение държавата да информира гражданите, че по закон са смятани за донори. И тук е основният риск – много хора дори не подозират, че липсата на изричен отказ ги прави потенциални донори.
Донорството безспорно е един от най-благородните човешки жестове – акт на състрадание и солидарност, който може да спаси живот. То трябва да бъде насърчавано, но също е важно всеки потенциален донор е добре информиран за своите права.