В България 1.9% от децата са пропуснали необходима медицинска грижа през 2024 г., показват последните данни на Евростат. Зад тази сравнително ниска средна стойност обаче се крият сериозни неравенства: при децата от семейства с по-високи доходи делът е едва 0.3%, докато при тези, живеещи в риск от бедност, достига 6.4% – повече от пет пъти по-висок показател.
Проучването обхваща всички страни от Европейския съюз и отчита, че общо 3.2% от децата в ЕС са пропуснали прегледи или лечение. При малчуганите от бедни семейства процентът се покачва до 4.2%, докато при децата от заможни домакинства е 3%.
Големи разлики между страните
Най-висок дял на деца без достъп до медицинска грижа се отчита във Финландия (9.4%), Франция (5.7%), Ирландия (4.8%) и Швеция (4.2%).
В другия край на класацията са Малта и Хърватия (по 0.1%), както и Кипър (0.6%), Гърция (0.8%) и Белгия (1.1%).
България – под средното ниво, но с дълбоко социално разделение
България се нарежда под средното за ЕС по общ дял на деца с „ненужда“ от медицинска помощ, но попада сред страните с най-голяма разлика между бедни и богати семейства – 6.1 процентни пункта, сравнима с тази в Норвегия, Дания и Естония.
Според анализаторите, причините децата да пропускат медицински грижи са комплексни – дълги списъци за преглед, високи разходи за транспорт и лечение, както и ограничен достъп до педиатри в по-малките населени места.
Пропуснатите прегледи и ваксини – нарастващ риск
Европейски здравни експерти изразяват тревога, че все повече деца пропускат рутинни профилактични прегледи и ваксинации, което увеличава риска от предотвратими заболявания като морбили.
В България през последните години се наблюдават огнища на морбили и понижаване на имунизационното покритие, особено сред уязвими общности. Експертите настояват за по-добра координация между общопрактикуващите лекари, училищата и социалните служби, за да се гарантира навременен достъп до здравеопазване за всички деца.
Според Евростат, показателят за „ненужда от медицинска помощ“ е субективен, тъй като отразява възприятията и очакванията на хората към здравната система. Въпреки това, данните ясно подчертават едно: в Европа – и особено в България – бедността продължава да бъде бариера пред детското здраве.