Близо 800 хиляди деца са преболедували грип за последния сезон, а икономическите загуби надхвърлят 145 млн. евро. В същото време страната ни няма програма за безплатна противогрипна ваксинация при децата.
България остава сред малкото държави в Европейския съюз без национална политика за противогрипна ваксинация при децата. Това показва анализ на епидемиологичните данни, разходите за лечение и ефекта от имунизациите, изготвен от екип на Института за пазарна икономика по поръчка на сдружение ‘Жажда за живот’.
В периода октомври 2025 – февруари 2026 г. лекарите са регистрирали 783 000 случая на грип при деца. От тях 2154 са завършили с хоспитализация. Пневмонията остава най-честото усложнение, като случаите ѝ са приблизително десет пъти повече от броя на приетите в болница.
Натискът върху извънболничната помощ също е значителен. През 2025 г. общопрактикуващите лекари са извършили над 3,8 млн. прегледа за респираторни инфекции, голяма част от които при деца. Въпреки това държавата финансира противогрипна ваксинация само за хората над 65 години.
Икономическият ефект е съществен. Всяка грипна вълна при децата генерира разходи за около 145,4 млн. евро. Над 84% от тази сума отива за обезщетения на родители, които остават вкъщи, за да се грижат за болните си деца.
На този фон въвеждането на национална програма за ваксинация би струвало между 1,4 и 14,3 млн. евро годишно в зависимост от обхвата. Разликата между разходите за лечение и социалните плащания и инвестицията в профилактика очертава ясна икономическа логика в полза на превенцията.
Данните за ефективността на ваксините показват, че те намаляват хоспитализациите при деца с около 50–57%, а риска от тежко протичане – с над 60%. Освен директната защита, имунизацията ограничава и разпространението на вируса в семейството и общността.
В повечето държави от ЕС противогрипната ваксинация при деца е препоръчителна, а често и публично финансирана. Част от страните прилагат универсални програми за малките деца, други се фокусират върху рисковите групи, но тенденцията е към разширяване на обхвата.
У нас ваксинационният обхват остава нисък – около 4,8% от населението, като при децата той е практически пренебрежим. ‘Данните показват ясен дисбаланс – децата са най-засегнатата група, но остават извън обхвата на публичната профилактика. Това е не само здравен, но и икономически проблем, който може да бъде решен с относително малък ресурс’, посочва д-р Стефан Стефанов от ‘Жажда за живот’.
Авторите на анализа заключават, че програма за ваксинация на деца до 7 години би намалила значително заболеваемостта, хоспитализациите и социалните разходи. Въпросът вече не е дали подобна мярка има смисъл, а защо тя продължава да липсва.
България финансира безплатна противогрипна ваксинация за хората над 65 години, но не и за децата. В повечето държави от ЕС съществуват програми за имунизация в детска възраст, с различен обхват и финансиране.