Около 13% от българите живеят с хронично бъбречно заболяване, а голяма част от тях научават твърде късно за проблема. Най-честите причини са диабет тип 2 и артериалната хипертония.
Близо 800 000 души у нас имат хронично бъбречно заболяване. Това означава, че около 13% от населението е засегнато. Честотата продължава да расте, като с увеличаването на средната възраст се увеличава и рискът от бъбречно увреждане.
Д-р Луиза Христова, нефролог в УМБАЛ ‘Александровска’, обръща внимание, че много пациенти разбират за заболяването в късен стадий. В началото то протича без симптоми и остава скрито с години.
Основните причини за увреждане на бъбреците са захарният диабет тип 2 и артериалната хипертония. ‘Това са двете социално значими заболявания, които причиняват бъбречно увреждане’, посочва д-р Христова. По думите ѝ реалният процент на засегнатите може да е по-висок, тъй като много хора не знаят, че имат проблем.
В по-късните етапи се появяват нощно уриниране, отпадналост и липса на апетит. Пациентите търсят лекар най-често при болки в кръста, промяна в цвета на урината или отоци по клепачите, ръцете и краката, особено сутрин.
Начинът на живот има пряко значение за бъбречното здраве. ‘Голяма част от нашето здраве е в нашите ръце’, подчертава нефроложката. Тя препоръчва балансиран прием на вода, ограничаване на солта, алкохола, енергийните напитки и тютюнопушенето.
Количеството течности трябва да се съобрази с телесното тегло. Новите препоръки посочват около 30 мл вода на килограм дневно. Така човек с тегло 100 кг трябва да приема приблизително 3 литра течности. При вече установено бъбречно заболяване режимът е различен – допустимото количество е 24-часовата диуреза плюс 500 мл.
Д-р Христова предупреждава и за риска от безконтролен прием на медикаменти. Болкоуспокояващи и хранителни добавки, приемани без лекарски контрол, могат да увредят бъбреците. ‘Всичко над нормата води до увреждане’, казва тя.
За превенция специалистите препоръчват здравословен начин на живот и редовен контрол на бъбречната функция. Веднъж годишно е добре да се изследват кръв и урина, включително химичен анализ и изследване на уринен седимент, за да се открият навреме скритите бъбречни заболявания.
Хроничното бъбречно заболяване често протича без симптоми в ранните си стадии и се открива късно. Рискови групи са пациентите с диабет тип 2, артериална хипертония и хората в напреднала възраст. Редовните профилактични изследвания позволяват ранна диагноза и забавяне на прогресията.