Употребата на антибиотици в България е нараснала с 8% за пет години, а всеки пети препарат, предписан от общопрактикуващ лекар, не съответства на указанията за употреба. Експерти предупреждават и за висока антимикробна резистентност и недостатъчно отчитане на вътреболничните инфекции.
Антимикробната резистентност в България продължава да се увеличава. Това стана ясно по време на национален форум за превенция и контрол на инфекциите, проведен в Националния център по заразни и паразитни болести.
Микеле Чечини, ръководител на сектор „Обществено здраве“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, посочи, че всеки пети антибиотик, изписан от общопрактикуващите лекари у нас, не отговаря на предписанията за съответния медикамент. Между 2019 и 2024 г. употребата на антибиотици в страната е нараснала с 8%.
Чечини призова България да вложи повече средства в болничната хигиена. Той отбеляза, че страната е сред държавите в Европейския съюз, където антимикробната резистентност се увеличава, и предупреди, че до 2035 г. тя може да се нареди сред най-засегнатите държави.
Доц. Иван Иванов, ръководител на националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност, отчете ръст на резистентността при редица важни причинители на инфекции. При Клебсиела пневоние резистентността към карбапенеми е достигнала 69% през 2025 г., което поставя България на първо място в Европейския съюз.
Продължително високи са и нивата при Ацинетобактер баумании. Резистентността към карбапенеми достига 92%, като по-високи стойности се отчитат само в Гърция и Хърватска. При Стрептококус пневмоние резистентността към еритромицин се е увеличила от 17% на 41% за пет години, а към оксацилин — от 11% на 23%.
Йохан Ван Елдер, генерален секретар на Европейския алианс на университетските болници, призова за ограничаване на ненужното предписване на антибиотици. Той постави акцент върху обучението и повишаването на капацитета на медицинските екипи в лечебните заведения.
Композитният индекс за антимикробна резистентност в България е 58,6% при средно 21,8% за Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. В същото време отчетените инфекции, свързани с медицинското обслужване, в интензивните отделения са 3,7% при средно 7,1% за Европа.
Мария Лопез, координатор на европейска инициатива за ограничаване на антимикробната резистентност, коментира, че ниският отчетен дял вероятно показва недостатъчно добра диагностика, а не реално по-ниска честота на тези инфекции. Експертите изчисляват, че делът им у нас би трябвало да е около 8%, или приблизително 144 000 пациенти годишно.
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова подчерта, че превенцията на инфекциите е основа на добрата медицинска практика. Тя призова за конкретни мерки и участие на широк кръг специалисти в решаването на проблема.
Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, са важен показател за качеството на болничната помощ. Точното им установяване и докладване позволява на лечебните заведения да откриват рисковете и да предприемат мерки за ограничаване на разпространението им.
MedReport.bg — директно на телефона ви