България е единствената страна в Европа, която все още няма приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност – един от най-сериозните съвременни здравни проблеми. Това заяви пред БНТ проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). По думите ѝ документът е изготвен и многократно коригиран, но не е приет вече години, въпреки нуждата от спешни мерки.
Опасна тенденция: болниците крият вътреболнични инфекции
Проф. Христова подчерта, че антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции остават изключително подценени у нас. Според нея част от лечебните заведения не диагностицират или прикриват инфекции, което води до нереално ниска отчетност.
„Докладваният процент е нереално нисък за страна с толкова висока резистентност. Това е опасно – пациенти често напускат болниците като носители на бактерии, без да знаят“, пояснява специалистката.
Тя допълва, че средата в болниците е контролирана, но далеч не е стерилна, а високорискови бактерии могат да се задържат дълго по повърхности и изискват изключително стриктна дезинфекция, включително на труднодостъпни места като мивки и канални решетки.
Klebsiella pneumoniae – само един от многото проблеми
Проф. Христова обръща внимание на Klebsiella pneumoniae, бактерия, която е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява тежки инфекции – пневмонии, менингити, сепсис.
„Има цяла плеяда микроорганизми, които могат да причинят сериозни вътреболнични инфекции“, допълва тя.
При хоспитализирани пациенти рискът е особено висок поради отслабения имунитет.
Нуждата от скрининг – от приема до изписването
Според проф. Христова скринингът е ключов – и за постъпващите пациенти, и за персонала, и при изписване. Така се предотвратява пренасяне на резистентни бактерии между болниците и намалява рискът от огнища на инфекция.
Защо България е с толкова висока антибиотична резистентност?
Експертът припомня, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба на антибиотици, но и при неправилни режими – твърде кратък курс, ниски дози или назначаване при вирусни инфекции.
„У нас антибиотиците се предписват за щяло и нещяло. В Западна Европа на лекарите още в първите дни им се казва, че изписват твърде много антибиотици. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотик“, подчертава проф. Христова и припомня масовото неправилно изписване по време на COVID пандемията.
Електронните рецепти са довели до намаление на употребата с около 20%, но това е само първа стъпка. Необходими са нови механизми за контрол и обучение на лекарите.
Липса на достъп до най-новите антибиотици
По думите на проф. Христова най-модерните и стратегически важни антибиотици не достигат до България, защото пазарът е малък и нерентабилен за търговците. Това лишава лекари и пациенти от жизненоважни терапии за мултирезистентни инфекции.
Спешна нужда от политики и контрол
Специалистката подчерта, че болниците трябва да прилагат строги вътрешни правила за антибиотична терапия – без произволно предписване на медикаменти, предназначени за тежки случаи.
„Планът е готов. Остава само да бъде приет. Всяко забавяне струва човешки животи“, заключава проф. Христова.