Агресията срещу медици в България придобива тревожни измерения. Данни от национално проучване на „Тренд“ показват, че повече от половината лекари у нас са били подложени на вербални атаки, а хиляди са преживели и физическо насилие.
Според резултатите 56% от медиците споделят, че са били обиждани и псувани, докато изпълняват задълженията си. Около 2000 лекари съобщават, че са понасяли удари, шамари или блъскане, а 7% от анкетираните разказват, че са преживели и по-тежки форми на физическо посегателство. Това са числа, които очертават една мрачна картина за отношението към хората, чиято работа е да спасяват човешки животи.
Още по-притеснителна е обществената нагласа, разкрита в изследването – 41% от българите смятат, че лекарите сами са си виновни за проявите на агресия срещу тях. Този висок дял показва сериозен дефицит на доверие и изкривено възприятие за ролята на медиците в обществото.
Евелина Славкова от екипа на „Тренд“ коментира пред 24 часа, че причината се крие и в нереалистичните очаквания, които обществото поставя върху лекарите. Пациентите често ги възприемат като „вълшебници“ или „свръхчовеци“, които трябва винаги да бъдат на разположение, да поставят безпогрешни диагнози и да жертват личното си време за грижата за пациентите. Когато това не се случи, реакцията нерядко е гняв, разочарование и дори насилие.
Агресията обаче не е изолиран акт, а симптом на по-дълбоки системни проблеми. Претоварването на медицинския персонал, хроничният недостиг на кадри и затруднените условия на работа създават напрегната среда, в която всеки сблъсък може да ескалира. Натрупаното обществено недоволство, липсата на доверие и усещането за несправедливост допълнително изострят конфликта между пациенти и лекари.
Решението не е единствено в по-строги наказания за насилие срещу медицински лица, макар и те да са необходими. На преден план стои нуждата от промяна в общественото отношение – разбиране, че лекарите са професионалисти, които работят под огромно напрежение и с ограничени ресурси, но не са безгрешни. Възстановяването на уважението и доверието към тях е ключово условие не само за сигурността на медиците, но и за качеството на здравната грижа за всички пациенти.