Недостигът на бежова мастна тъкан може самостоятелно да повиши кръвното налягане и да увреди сърцето. Ново изследване проследява молекулния механизъм зад тази връзка.
Връзката между наднорменото тегло и високото кръвно налягане е добре позната, но доскоро липсваше ясно обяснение как мазнините влияят пряко върху съдовия контрол. Ново експериментално проучване показва, че не само количеството, а и видът на мастната тъкан има решаващо значение.
Фокусът пада върху т.нар. бежова мастна тъкан – междинна форма между бялата, която складира енергия, и кафявата, която я изгаря за производство на топлина. Бежовите мастни клетки се активират при студ, физическо натоварване и стрес и от години се разглеждат като потенциална мишена при затлъстяване и метаболитни нарушения.
Екип от Рокфелеровия университет в Ню Йорк създава модел на мишки, които са здрави, но напълно лишени от бежова мастна тъкан. Целта е да се проследи как тази единствена разлика влияе върху кръвоносните съдове и сърцето.
Резултатите показват, че при липса на бежови мазнини съдовете реагират по-силно на сигналите за налягане. Това води до трайно повишаване на артериалното налягане и до ранни признаци на сърдечно увреждане.
Изследователите установяват, че мастната тъкан около съдовете започва да се държи като бяла мазнина. Тя произвежда ангиотензиноген – молекула, която стои в началото на хормонална каскада с повишаващ ефект върху кръвното налягане.
При всички изследвани животни се развива хипертония, както и фиброза около съдовете. Това представлява натрупване на твърда съединителна тъкан, която намалява еластичността на съдовата стена и затруднява кръвотока.
Анализът на единични клетки показва, че липсата на бежова мастна тъкан активира гени, свързани с фиброзата. Сред ключовите молекули е ензимът QSOX1, който при нормални условия се потиска от бежовите мастни клетки.
Когато този контрол липсва, QSOX1 се произвежда в излишък и задейства верига от процеси, които натоварват сърцето и повишават кръвното налягане. Данни от хора с мутации в гена PDM16, който участва в същия механизъм, показват сходна тенденция към по-високо кръвно.
Откритието насочва вниманието към мастната тъкан около кръвоносните съдове като активен участник в регулацията на артериалното налягане. Авторите на изследването виждат в тези механизми възможност за развитие на по-точни и индивидуализирани подходи при лечението на хипертонията.