Адекватната здравна грижа изисква по-високо публично финансиране. В момента България е на последно място в Европа по дял от БВП за здраве, заяви председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов.
‘За да получи българският народ адекватна здравна грижа, тя трябва да бъде адекватно финансирана. В момента сме на опашката в Европа’, заяви д-р Николай Брънзалов при представянето на анализ за финансовото състояние на системата, изготвен от Експертния клуб за политика и икономика.
По думите му проблемът с недостига на средства отново излиза на преден план. Той изрази надежда, че в близко бъдеще ще се намери политическо решение. ‘Всички искаме по-малко доплащане. Това може да стане, когато системата се финансира по-добре чрез обществени фондове’, посочи той.
Д-р Брънзалов подчерта, че здравната грижа е скъпа и изисква както подготвени кадри, така и модерни технологии, медицински изделия и лекарства. В момента страната ни отделя значителен ресурс за медикаменти и болнична помощ, където се натрупват най-големите дефицити.
Според него системата трябва да обърне фокуса си към извънболничната помощ и профилактиката. Той припомни, че проект на БЛС за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка все още няма развитие в Министерството на здравеопазването. ‘Ако има адекватна извънболнична помощ, болниците няма да бъдат толкова натоварени’, каза още председателят на БЛС.
Той даде пример, че в САЩ голяма част от хирургичните дейности се извършват в рамките на еднодневна хирургия, докато у нас много клинични пътеки се използват за диагностика, която може да се прави извън болница. По думите му това изкривява разходите и натоварва болничния сектор.
Здравният икономист Аркади Шарков посочи, че здравната вноска трябва поетапно да се увеличи с 2% и да достигне 10% в следващите години. Така ще се компенсира инфлацията и ще се ограничи т.нар. ‘сива част’ в системата.
Той обърна внимание на доплащането за медицински изделия, което често остава извън публичния дебат. Клиничните пътеки покриват между 20% и 30% от стойността им, а останалото се поема от пациента. В ортопедията например НЗОК заплаща около 1010 евро за изделие, докато доплащането може да достигне 7–8000 евро.
Според анализа липсата на справедливост в цените на клиничните пътеки води до недостиг от 1,42 млрд. евро. Решението, по думите на Шарков, е политическо – държавата трябва да увеличи публичния ресурс за здравеопазване, независимо дали чрез по-висока вноска, по-голям принос за осигуряваните от нея групи или други източници.
България отделя най-нисък дял от брутния вътрешен продукт за здравеопазване в Европейския съюз и поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски. В същото време доплащането от пациентите остава високо, особено при медицинските изделия и болничната помощ.