Смяната на часовото време понижава концентрацията и работоспособността, а в първите дни след нея нарастват и сърдечносъдовите инциденти. Медицинските становища са категорични – практиката трябва да отпадне.
Смяната на часовото време нарушава циркадния ритъм и се отразява осезаемо върху организма, особено през първата седмица след промяната. Това обясни специалистът по медицина на съня д-р Петър Чипев. По думите му тогава намаляват работоспособността и концентрацията, а рискът от инциденти се повишава.
При възрастните хора това създава проблеми при шофиране, а при децата – трудности със събуждането и адаптацията към учебния режим. Някои проучвания отчитат и по-висока честота на сърдечносъдови пристъпи непосредствено след смяната на времето. Причината е стресът, който промяната оказва върху биологичния часовник.
Пролетната смяна води по-често до сънливост и понижена концентрация. Есенната се свързва с повече агресивни прояви, афективни състояния и тревожни разстройства.
„Добре е да се придържаме към редовен режим на сън и бодърстване и да си осигуряваме достатъчно сън. Една от причините смяната на времето да се усеща толкова силно е, че масово се пренебрегват основни принципи на хигиената на съня – постоянни часове за лягане и ставане, редовна физическа активност, балансирано хранене, избягване на дневния сън и ограничаване на електронните устройства вечер“, подчерта д-р Чипев.
Той напомни, че сънят има не само количествено, но и качествено измерение. За повечето хора са необходими между 7 и 9 часа сън в денонощие. От значение е и преминаването през различните фази – повърхностен, дълбок и REM сън. Нарушенията в тази структура водят до дневна умора и намален тонус.
Хроничните нарушения на съня са широко разпространени. Инсомнията и обструктивната сънна апнея променят количеството на дълбокия и REM съня и влошават възстановяването на организма. Част от пациентите страдат от изразена сънливост, а други – от постоянна умора.
Национално представително проучване за България показва, че около 30% от мъжете у нас са с висок риск за сънна апнея. Още по-голям дял съобщават за симптоми на безсъние и трудно заспиване. „В кабинетите си ежедневно виждаме колко масови са тези проблеми“, отбеляза специалистът.
По думите му адаптацията към зимното часово време обикновено е по-лесна. Въпреки това медицинските позиции са единодушни – смяната на часовото време носи повече вреди, отколкото ползи, и не бива да продължава.
Смяната на часовото време се въвежда с цел по-ефективно използване на светлата част от денонощието, но през последните години все повече медицински специалисти поставят под въпрос ползите от тази практика заради ефекта ѝ върху съня и сърдечносъдовия риск.
MedReport.bg — директно на телефона ви