Една трета от лекарите и медицинските сестри у нас изпитват симптоми на депресия – тревожна статистика, която поставя на фокус сериозната криза в психичното здраве на медицинските кадри. Данните са от мащабно проучване на Световната здравна организация (СЗО), обхванало 27 държави от Европейския съюз, както и Исландия и Норвегия. В България в изследването са участвали 405 лекари и 146 сестри.
Резултатите поставят страната ни сред държавите с най-високи нива на психически натиск сред здравните работници. В допълнение към депресията, над 15% от анкетираните съобщават за симптоми на тревожност. Стресът, натрупан от хронично претоварване, недостиг на персонал, ниско заплащане и липса на перспектива, се отразява не само на здравето на медиците, но и на качеството на предоставяната медицинска помощ.
„Психичното здраве на медиците е основа на цялата здравна система. Ако то се разпада, се разпада и доверието в системата“, коментират от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Според СЗО, близо 80% от медицинските специалисти в Европа са изложени на риск от т.нар. професионално прегаряне (burnout), особено след пандемията от COVID-19, която изостри съществуващите проблеми.
Докладът подчертава необходимостта от конкретни мерки: системна подкрепа за психичното здраве на медиците, въвеждане на програми за превенция на прегарянето, осигуряване на безопасни работни условия и осезаемо подобряване на заплащането и условията на труд.
В контекста на сериозния недостиг на медицински кадри в България, който засяга както болници, така и доболничната помощ, тази статистика е повече от предупреждение. Тя е призив за държавна политика с фокус върху хората в бели престилки – не само като професионалисти, но и като личности, чийто труд и здраве имат ключова роля за устойчивостта на системата.