Европейската комисия обсъжда препоръка за профилактични прегледи и ранно откриване на сърдечносъдови заболявания. Проектът поставя въпроси за организацията на скрининга, връзката с последващата грижа и използваната терминология.
Европейската комисия представи на 28 септември 2026 г. предложение за Препоръка на Съвета относно профилактичните прегледи за сърдечносъдово здраве. Документът цели да даде на държавите членки обща рамка за ранно откриване на заболяванията и за насочване на хората с установен риск към допълнителни изследвания, лечение и проследяване.
Предложението е част от европейския план за сърдечносъдово здраве Safe Hearts Plan, приет през декември 2025 г. Планът предвижда до 2035 г. преждевременната смъртност от сърдечносъдови заболявания да намалее с 25%.
Сред възможните елементи на профилактичния преглед са измерване на артериалното налягане, изследвания на холестерола и кръвната захар, електрокардиограма, образни изследвания и оценка на индивидуалния сърдечносъдов риск. Комисията оставя на националните власти да определят целевите групи, честотата на прегледите и конкретните методи според възрастта, рисковите фактори и местната заболеваемост.
Документът насърчава по-широк достъп до такива услуги и посочва възможност за инициативи извън обичайните лечебни заведения, включително в аптеки, обществени центрове, пазари и търговски центрове. Практическата стойност на подобен подход обаче зависи от ясна организация: при отклонения пациентът трябва да получи своевременно направление за медицинска оценка и последващи грижи.
В проекта присъстват и мерки, които засягат тютюнопушенето, употребата на алкохол, храненето, физическата активност, ваксинацията срещу грип и замърсяването на въздуха. Това поставя въпроса как в един документ да се разграничат първичната профилактика и ранното откриване на вече възникнал или вероятен здравен проблем.
Първичната профилактика цели да предотврати появата на заболяване чрез ограничаване на рисковите фактори в населението. Вторичната профилактика търси заболяването в ранен стадий, когато то още не е разпознато, но навременната намеса може да подобри прогнозата. Двата подхода се допълват, но изискват различна организация и различни инструменти.
Дискусия предизвиква и текстът, който призовава държавите да интегрират съображения, свързани с биологичния и социалния пол. Биологичният пол има утвърдено значение в кардиологията: при мъжете сърдечносъдовите заболявания често се проявяват по-рано, а при жените рискът се променя след менопаузата и може да се влияе от бременността и други етапи от живота.
Не е уточнено как понятието „социален пол“ следва да се отрази на конкретния кардиологичен преглед. Темата има и правен контекст в България. Конституционният съд прие през 2018 г., че Истанбулската конвенция не съответства на Конституцията, а през 2021 г. посочи, че понятието „пол“ в Конституцията има биологичен смисъл. Препоръката няма задължителна сила, но предстои държавите членки да обсъдят нейния окончателен текст и приложението му.
Предложението на ЕК се обсъжда в момент, когато в България се представят акценти от Националния сърдечносъдов план. Общата европейска препоръка не замества националните решения за обхвата, организацията и финансирането на профилактичните прегледи.
MedReport.bg — директно на телефона ви