Здравни икономисти настояват за въвеждане на данък върху подсладените безалкохолни напитки като мярка срещу хроничните незаразни заболявания. Те подчертават нуждата приходите да се насочат към детско и училищно здраве.
Експертите от Health Metrics предлагат България да въведе данък върху подсладените безалкохолни напитки като част от по-широка политика за превенция на хроничните заболявания. Идеята цели да ограничи прекомерния прием на свободни захари и да подкрепи здравословното хранене още в детска възраст.
Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics, подчертава, че мярката има смисъл само ако държавата използва събраните средства целево. ‘Не бива да разглеждаме този данък като наказание, а като инструмент на общественото здравеопазване и ясен сигнал, че здравето на децата стои в центъра на политиките’, посочва той.
Експертите обсъждат няколко възможни модела на облагане – фиксирана сума за литър, степенуване според съдържанието на захар или комбиниран подход. В редица държави от Европейския съюз подобни данъци вече действат, като всяка страна избира собствен праг и ставка.
Практиката показва, че данъкът носи двойна полза. От една страна намалява потреблението на напитки с високо съдържание на захар, а от друга осигурява публични приходи. В държавите от ЕС със сходни мерки тези приходи надхвърлят 2 млрд. евро годишно, като паралелно се отчита спад в продажбите на най-сладките продукти.
Глобалните здравни тенденции поставят силен акцент върху храненето като ключов рисков фактор. Световната здравна организация отчита, че хроничните незаразни болести стоят зад над 80% от смъртните случаи в Европейския регион, а високата консумация на захар допринася за затлъстяване и диабет.
България следва тази неблагоприятна картина. Данните за детското затлъстяване показват, че почти всяко трето дете е с наднормено тегло. Значителна част от децата и юношите консумират подсладени напитки няколко пъти седмично или ежедневно.
Потреблението на газирани напитки в страната расте и при възрастните, като за последните години се отчита ясно увеличение на изпитите количества на човек. Тази тенденция създава допълнителен риск от метаболитни и сърдечно-съдови заболявания.
От Health Metrics предупреждават, че здравният проблем има и сериозно икономическо измерение. Хроничните заболявания, свързани с храненето и високия прием на захар, водят до по-високи разходи за лечение и до загубена продуктивност. Международният опит, включително във Великобритания, показва, че данъкът върху подсладените напитки може да промени пазара и да насърчи производителите да намалят захарта в продуктите си.
Предложението на Health Metrics стъпва върху международни практики и глобални здравни политики, насочени към ограничаване на добавената захар и превенция на хроничните незаразни заболявания.