Ендометриозата и аденомиозата няма да бъдат самостоятелни приоритети в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2026–2030 г. Министерството на здравеопазването посочва, че това не отрича значението им като здравен проблем.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заявява това в писмен отговор на въпрос от депутата д-р Александър Симидчиев. Тя уточнява, че програмата не изключва мерки за ранно разпознаване, диагностика, лечение и проследяване на пациентките с ендометриоза и аденомиоза чрез други инструменти на здравната система.
Програмата е разработена в съответствие с международните и европейските подходи за превенция и контрол на хроничните незаразни болести, посочва министърът. Тези подходи поставят акцент върху мерки за цялото население и върху ограничаването на рискови фактори като тютюнопушене, вредна употреба на алкохол, нездравословно хранене и физическа неактивност.
Ивкова припомня, че Световната здравна организация насочва усилията към превенция и контрол на основните групи незаразни заболявания. Европейската комисия също подкрепя политики за намаляване на тежестта им, включително в областта на сърдечно-съдовите заболявания, диабета, хроничните респираторни болести и психичното здраве.
Националната програма за 2026–2030 г. има за цел първична превенция на популационно равнище и ограничаване на поведенческите и биологичните рискови фактори. Затова тя не включва конкретни мерки за разпознаване на симптомите, обучение на медицински специалисти, диагностично уточняване, насочване към специализирана помощ и клинично лечение на ендометриозата и аденомиозата.
„Тяхното реализиране изисква специфични инструменти на здравната политика и организацията на медицинската помощ, които не са предмет на настоящата програма“, посочва Ивкова. По думите ѝ тези дейности могат да се развиват по други подходящи механизми.
Действащата нормативна уредба предвижда диагностика, проследяване и лечение на ендометриоза в рамките на здравните дейности, които НЗОК заплаща. Пациентките могат да получат помощ както в извънболничната, така и в болничната система, когато има медицински показания.
Специалисти с договор с НЗОК извършват диагностиката, амбулаторното лечение и наблюдението в извънболничната помощ. Това включва специализирани изследвания и консултации. За медикаментозното лечение има отделен механизъм с конкретни изисквания и критерии на НЗОК за прилагане на определени лекарствени продукти.
При необходимост от операция лечението се извършва в болница. Цената на клиничната пътека покрива диагностиката, оперативната дейност, лечението на възможни усложнения, необходимите медицински дейности и консумативи. НЗОК обаче не заплаща скъпоструващите консумативи и медицински изделия при някои оперативни подходи, сред които лапароскопската и робот-асистираната хирургия.
Позицията на Министерството на здравеопазването е изложена в отговор на въпрос за мястото на ендометриозата и аденомиозата в Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести за 2026–2030 г.
MedReport.bg — директно на телефона ви