Грижата за мъжкото здраве започва още в първите минути след раждането и продължава цял живот. Всеки етап от развитието носи свои рискове и особености – от правилното развитие на половите органи при новородените, през критичните състояния в детството и пубертета, до профилактиката на простатата в зрялата възраст. Навременната профилактика и редовните прегледи са най-сигурният начин за запазване на доброто качество на живот.
Екипът на MedReport.bg проследява хронологията на мъжкото здраве – какви грижи и прегледи са важни във всяка възраст и кои симптоми не бива да се пренебрегват:
Още в родилната зала лекарите внимателно проверяват развитието на половите органи при момченцата. Един от ключовите моменти е дали тестисите са слезли в скротума. Ако това не е така, се налага ранна операция. Отлагането може да доведе до проблеми с фертилността и понижено качество на спермата в по-късна възраст.
С израстването идват нови рискове. Сред най-честите причини момчета между 10 и 15 години да търсят спешна помощ е усукването на тестис. То настъпва внезапно – с остра болка, подуване и зачервяване. Това е истинска спешност: ако не се реагира веднага, органът може да бъде изгубен.
В младежките години, между 15 и 35, на преден план излиза ракът на тестисите. Макар да звучи необичайно за тази възраст, това е най-честото злокачествено заболяване при младите мъже. Опасното е, че често протича без симптоми. Затова уролозите препоръчват редовно самоизследване – веднъж месечно мъжете да опипват тестисите си, а при наличие на бучка, уплътнение или неравност незабавно да потърсят специалист. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-успешно е лечението.
С навлизането в активния полов живот рискът от полово предавани инфекции остава. Макар броят им да е намалял в последните години, днес много от тях протичат безсимптомно. Така мъж може да няма никакви оплаквания, а инфекцията вече да е увредила простатата или да е понижила качеството на спермата. Именно затова при съмнителен полов контакт е разумно да се направят изследвания – дори и без симптоми.
Тук идва и следващата важна тема – репродуктивната способност. Стерилитетът засяга мъжете и жените поравно – причините са 50% при жените и 50% при мъжете. Основното изследване е спермограмата, която се прави след 3 до 5 дни въздържание. Тя оценява броя, подвижността и формата на сперматозоидите. През последните десетилетия специалистите отчитат тревожна тенденция – качеството на спермата при съвременните мъже е значително по-ниско от това преди 40 години. Причините са много – начин на живот, околна среда, хранене.
Често срещан проблем при младите мъже е варикоцеле – разширени вени на тестиса, обикновено вляво. Понякога се виждат с просто око, друг път се откриват случайно или от самия пациент. Варикоцелето може да увреди качеството на спермата, но в 70% от случаите след хирургично лечение оплодителната способност се възстановява. Освен това, инфекции, вродени аномалии или редки хормонални проблеми също могат да окажат влияние върху мъжката фертилност. Добрата новина е, че повечето от тях се диагностицират и лекуват успешно.
Когато мъжът достигне средната възраст, на преден план излиза простатата. След 45-ата година профилактиката вече не е препоръка, а задължителна грижа. Кръвен тест за туморен маркер (PSA) и ехографско изследване могат да открият проблеми, преди да се появят симптоми. Това е особено важно, защото ракът на простатата често се развива „тихо“.
Доброкачественото уголемяване на простатата е друго състояние, което много мъже изпитват с възрастта. То води до затруднено уриниране, но съвременната медицина предлага ефективни решения – медикаменти, лазерни процедури и минимално инвазивни операции. За разлика от това, при рак на простатата се налага пълно отстраняване на органа, но и тук съвременните лапароскопски методи позволяват бързо възстановяване.
Сред митовете, които продължават да тревожат мъжете, е този, че простатата е органът, от който зависи сексуалният им живот. Истината е, че дори след нейното отстраняване мъжете запазват нормален полов живот и способност да изпитват оргазъм. Разликата е, че еякулацията е „суха“, тъй като простатата произвежда около една трета от семенната течност.