Затлъстяването се утвърждава като водещ риск за здравето на българите и натоварва все повече здравната система. Лекари и експерти призоваха за спешна национална програма с фокус върху децата.
Затлъстяването вече не е личен проблем, а въпрос на обществено здраве и национална политика. Около тази позиция се обединиха лекари, учени и представители на институции по време на форума ‘Здраве под натиск: Национален отговор на затлъстяването’. Участниците настояха за координирани действия и дългосрочна стратегия.
В рамките на събитието беше подписан меморандум за сътрудничество между научни дружества и организации. Основното искане е изработване на Национална програма за борба със затлъстяването.
Министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че ведомството ще работи активно по темата и ще търси партньорство с Министерството на младежта и спорта. По думите ѝ превенцията и насърчаването на физическата активност сред децата и подрастващите трябва да бъдат приоритет.
Национално проучване за 2026 г. показва, че наднорменото тегло и затлъстяването остават широко разпространени. Значителна част от хората живеят трайно с тегло извън здравословните норми. Сред тях 51% съобщават за артериална хипертония, а 31% – за висок холестерол. Често са налице и диабет тип 2 и други сърдечносъдови заболявания.
Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова подчерта, че затлъстяването е хронично и рецидивиращо заболяване, повлияно от генетични, социални и икономически фактори. ‘Не можем повече да говорим за затлъстяването единствено като за липса на воля. Това е заболяване с тежки медицински последствия, което изисква системен подход’, заяви тя. Проф. Танкова призова за национален регистър на пациентите и по-добър достъп до лечение в рамките на първичната помощ.
Особено тревожни са данните за децата. Между 80 и 90% от юношите със затлъстяване ще останат с проблема и в зряла възраст, ако не се предприемат навременни мерки. ‘Детското затлъстяване не може да бъде израстнато’, предупреди проф. Виолета Йотова. Тя настоя за по-здравословна среда в училищата и ограничаване на агресивния маркетинг към деца.
Кардиолозите също акцентираха върху риска от усложнения. Затлъстяването увеличава вероятността от предсърдно мъждене, сърдечна недостатъчност и внезапна сърдечна смърт. ‘Борбата с него трябва да започва много преди появата на първите усложнения’, заяви проф. Кирил Карамфилов.
Здравният икономист Аркади Шарков предупреди, че отлагането на мерките ще струва скъпо както на бюджета, така и на обществото. По думите му инвестицията в превенция е икономически необходима стъпка, а не допълнителен разход.
Затлъстяването се определя като хронично заболяване, което повишава риска от диабет тип 2, артериална хипертония, дислипидемия и сърдечносъдови инциденти. Ранната превенция и дългосрочното проследяване са ключови за ограничаване на усложненията и разходите за лечение.