Министерството на здравеопазването ще предложи психотерапията да се заплаща от НЗОК. Идеята е услугата да стане част от палиативните грижи, които Касата финансира.
Служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски заяви, че екипът му ще предложи психотерапията да се заплаща от НЗОК. Той обяви намерението по време на форум за палиативни грижи, организиран от Британското посолство в София и Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина.
‘Смятам, че е задължително при полагане на палиативна грижа да присъства психотерапевт и НЗОК би следвало да заплаща за тази дейност по вече съществуващата пътека за палиативни грижи’, заяви д-р Страшимир Генев, директор на дирекция ‘Методология на медицинските дейности и на денталните дейности’.
По думите му предложенията на проф. Любима Деспотова-Толева, председател на съсловната организация по палиативна медицина, съвпадат с вижданията на НЗОК. Той подчерта, че сегашният обхват на дейностите, които Касата заплаща, не отговаря на реалните здравни потребности.
Д-р Генев обърна внимание и на друг проблем – липсата на универсално здравно покритие. НЗОК може да финансира само здравноосигурени лица, а броят на неосигурените остава значителен. Според него първата стъпка е приемането на медицински стандарт по палиативни грижи, въвеждането на обучение и обсъждането на самостоятелна специалност.
От НЗОК заявяват готовност да разширят обхвата на съществуващата клинична пътека, да създадат нови пътеки и да увеличат финансирането, но след като бъдат приети стандартът и обучителните изисквания. Като възможни източници на средства бяха посочени Планът за възстановяване и устойчивост, Планът за изграждане на административен капацитет и европейската програма за развитие на регионите.
Председателят на Националната асоциация на хосписите акад. д-р Димче Миладиноски също настоя за медицински стандарт, който да даде ясна рамка за финансиране. Той предложи и участие на републиканския бюджет, както и удължаване на продължителността на клиничната пътека, която в момента е 30 дни.
Проф. Николай Габровски постави въпроса за дисбаланса в болничната система. По думите му страната разполага с прекалено много легла за активно лечение и твърде малко за продължително лечение и палиативни грижи. Той подчерта, че палиативната помощ не се изчерпва с грижата в последните дни от живота, а обхваща по-широк спектър от медицински и социални дейности.
Доц. Околийски заяви, че реформата изисква политическа воля и време. Той посочи, че преструктурирането на леглата е неизбежно, тъй като България е на първо място в ЕС по брой хоспитализации. Министърът отбеляза и намерението на новия Надзорен съвет на НЗОК да ограничи неефективните разходи, включително за офлейбъл лекарства. В края на форума той призова съсловната организация да внесе в най-кратък срок проекта за медицински стандарт, за да започне процедура по приемането му.
Темата за финансирането на палиативните грижи от години остава нерешена. Липсата на медицински стандарт и ограниченото покритие от НЗОК затрудняват достъпа на пациентите до комплексна грижа, включително психологична подкрепа.