Между 50% и 80% от антибиотиците, назначавани за домашно лечение, не са необходими. Това заяви проф. Тодор Кантарджиев и предупреди за сериозните рискове от неправилната им употреба.
Преди седем години България заемаше 14-о място в Европа по консумация на антибиотици и 12–13-о по антибиотична резистентност. Допреди три години страната излезе на първо място и по двата показателя, като се конкурираше с Гърция и Румъния. Причината не е само честата употреба, а неправилното и неразумно изписване, посочи проф. Кантарджиев.
Той подчерта, че антибиотиците са стратегически лекарства. Загубата на контрол върху приложението им и липсата на научно обоснован подход създават сериозен риск за общественото здраве.
По думите му приетата национална програма за ограничаване на употребата на антибиотици е важна стъпка. Очакванията са тя да доведе до реални промени, ако заложените мерки се прилагат последователно.
В Европа около 35 000 души годишно умират от инфекции, които не се повлияват от антибиотично лечение поради резистентност. Особено проблемни са вътреболничните инфекции, причинени от Клебсиела с висока карбапенемазна резистентност. В някои случаи се налага терапия с медикаменти от последна линия, които могат да увредят бъбреците.
Проф. Кантарджиев призова експертите да изготвят ясна инструкция за поведение при такива инфекции. Тя трябва да описва конкретни стъпки за ефективна и щадяща пациента терапия.
Специалистът бе категоричен, че най-правилният подход е деескалиращата терапия. Лекарят първо взема материал за микробиологично изследване, изпраща го в лаборатория и започва лечение с широкоспектърен антибиотик. След излизане на антибиограмата, при необходимост, терапията се насочва към по-тесен и подходящ препарат.
Изследването се покрива от Националната здравноосигурителна каса, а резултатът трябва да бъде готов до 48 часа. Според проф. Кантарджиев програмата за рационална употреба на антибиотици ще даде резултат само ако мерките се прилагат както в хуманната медицина, така и в животновъдството.
Антибиотичната резистентност остава един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина. Неразумната употреба в извънболничната практика ускорява загубата на ефективност на ключови терапевтични възможности.