България може да загуби 86,3 млн. евро по Плана за възстановяване заради забавено изграждане на базите за медицинските хеликоптери. Част от пилотите са пред пенсия, а подготовката за нощно летене още не е започнала.
Инвестицията за спешната въздушна помощ е изправена пред сериозен риск. Служебният здравен министър доц. Михаил Околийски предупреди, че страната може да изгуби 86,3 млн. евро европейско финансиране. От тях 6,3 млн. евро са предназначени за оперативните бази, а над 80 млн. евро – за медицинските хеликоптери.
По думите му изграждането на постоянните бази изостава критично. За част от тях няма разрешение за строеж, а на едно от местата дори няма осигурен терен. Две години след старта на проекта реалното строителство не е започнало и няма как да приключи в срок.
Министърът определи ситуацията като скандална. Част от предвидените терени са труднодостъпни, а пътят към базата край Габровница е компрометиран. Това поставя въпроси за логистиката, достъпа на персонала и осигуряването на устойчиви екипи на място.
Като изход Околийски предлага финансирането на базите да се извади от Плана за възстановяване и държавата да поеме разходите. Така според него може да се спасят средствата за хеликоптерите.
От осем поръчани машини досега са доставени пет, като една е финансирана по ОП ‘Региони в растеж’. Вчера е пристигнал петият хеликоптер, а останалите три се очакват до юни. В момента една въздушна линейка е базирана в София, две – в Сливен, една – в Долна Митрополия и една – в Балчик. Те излитат от временни бази и се съхраняват в хангари. За всички машини има осигурени медицински екипи.
Остава проблемът с летателния състав. Част от пилотите ще се пенсионират в следващите две години. Необходим е нальот и подготовка на нови кадри, за да се гарантира непрекъсваемост на дейността.
От февруари 2024 г., когато пристигна първият хеликоптер, екипите са изпълнили 202 мисии. От тях 167 са от базата в София, а останалите – от Сливен. Здравното министерство очаква нощните полети да започнат след третата година от подготовката, както показва практиката в други държави.
Не бяха представени данни за медицинската ефективност на извършените мисии. По-голямата част от тях са транспорт между болници. Това повдига въпроси за ролята на въздушната помощ при спешни състояния като инсулт, инфаркт, тежки травми и инциденти в труднодостъпни райони, където времето до лечение е решаващо.
Проектът за спешна въздушна помощ се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост и предвижда осигуряване на осем медицински хеликоптера и изграждане на постоянни оперативни бази в страната.