Вливането на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в Министерството на здравеопазването може да забави работата му и да ограничи прозрачността, предупреди здравният икономист Аркади Шарков. Той коментира и високото доплащане за лечение от страна на пациентите.
Националният съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е сред най-ефективно работещите администрации в здравеопазването, заяви Аркади Шарков пред БНР. Поводът е предложението на Министерството на здравеопазването съветът да премине в структурата на ведомството.
Шарков посочи, че НСЦЛРП е изградил прозрачна и дигитализирана система за регулиране на лекарствата. Тя получава европейска награда през 2019 г. и служи като основа за работата на Националната здравноинформационна система и системата за проследяване на лекарствените продукти СЕСПА.
„Има риск някоя от тези системи да спре да работи ефективно“, предупреди той. По думите му всяка промяна в административния модел трябва ясно да посочва кои структури се преструктурират и по какви причини.
Здравният икономист включи в тази оценка и регионалните здравни инспекции. Той припомни ролята им при разпределянето на ваксините срещу COVID-19, проследяването на ваксинационния процес и поддържането на готовност при пандемии.
„Считам, че някой подвежда министъра да оптимизира администрациите, които най-много работят, и да ги превърне в отдели в самото министерство“, каза Шарков. Той отбеляза, че НСЦЛРП има статут на държавна комисия, а съставът му се избира и освобождава пряко от Министерския съвет.
Според Шарков този статут дава яснота за хората, които работят в съвета, и за целите на неговата работа. Той смята, че централизацията често води не само до забавяне, но и до по-малка прозрачност в комуникацията. Именно поради подобни проблеми НСЦЛРП е изведен от структурата на здравното министерство през 2012 г., добави той.
Шарков коментира и платформата на ЕКИП „Доплащане.бг“, която отчита около 400 млн. евро годишно доплащане от пациентите за лечение. Инструментът обединява отчети на НЗОК за периода 2023–2025 г. и информация от НСЦЛРП за цените на лекарствените продукти, които касата заплаща частично или изцяло.
Анализът показва, че доплащането невинаги съответства на тежестта на заболяването, посочи Шарков. При инсулта пациентите поемат 78% от стойността на лечението, въпреки че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност в България и формират над 60% от всички смъртни случаи през 2025 г. Около 36% от разходите за здравеопазване у нас идват директно от пациентите, при 16% средно за Европа, допълни той.
Министерството на здравеопазването предлага Националният съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти да се влее в неговата структура. НСЦЛРП определя и регулира цени и нива на реимбурсиране на лекарствени продукти. Дискусията се води и на фона на високия дял на личните разходи за здравеопазване в България.
MedReport.bg — директно на телефона ви