Най-голям дял от пациентите с потребност от палиативна помощ са хората със сърдечносъдови заболявания. В България обаче липсва национална оценка на реалните нужди и единни стандарти в тази област.
‘Искаме да преодолеем стигмата и неразбирането какво означава палиативна грижа. В България тя често се възприема като терминална грижа, а това е само част от нея’, заяви проф. Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина, по време на форум, организиран от дружеството и Британското посолство в София.
По думите ѝ съвременната палиативна медицина прилага холистичен подход и започва още от поставянето на диагнозата. Тя изисква обучени специалисти, мултидисциплинарни екипи и ясен стандарт, който да обхваща всички нива на системата – от домашната грижа и първичната помощ до болничното лечение. Целта е фрагментираната помощ да се замени с работеща система.
Проф. Деспотова подчерта, че най-голям брой пациенти, които имат нужда от палиативни грижи, са хората със сърдечносъдови заболявания. След тях се нареждат онкологичните болести, хроничните белодробни заболявания, включително ХОББ, както и неврологичните заболявания като болестта на Алцхаймер, другите деменции и множествената склероза.
При децата профилът е различен. Над една четвърт от нуждаещите се са родени с вродени аномалии. Значителен дял имат и децата с увреждания вследствие на перинатални събития. В Европа сериозен проблем остават менингитите, докато онкологичните заболявания при децата представляват около 5% от случаите.
В България действа само една клинична пътека за палиативни грижи и тя е предназначена единствено за онкологично болни. До момента по нея е лекувано само едно дете. Страната ни все още не е изготвила национална оценка на броя пациенти, които биха имали нужда от такава грижа. ‘Преди да решим какво да правим, трябва да установим колко деца и възрастни потенциално се нуждаят от палиативна помощ’, посочи проф. Деспотова.
Д-р Мери Милър, консултант по палиативни грижи към университетските болници в Оксфорд, представи опита на Великобритания. Там 45% от хората умират в болница, 20% – в домовете си и още 20% – в старчески домове. Средният престой в старчески дом е около две години. По думите ѝ всеки човек трябва да получава комплексна грижа, която обхваща превенцията, диагностиката, лечението и палиативната подкрепа, независимо от финансовите му възможности.
Посланикът на Обединеното кралство Натаниел Копси призова за приемане на национални стандарти за палиативни грижи. ‘Това е ключовата стъпка, която ще гарантира качество и достъп до тази жизненоважна грижа’, заяви той.
Служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски определи палиативните грижи като показател за зрелостта на здравната система. Той подчерта, че страната ни има ограничен опит в продължителните грижи за тежкоболни пациенти и че са необходими последователни политики, подготовка на кадри и интеграция със социалните услуги. Служебният министър на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов посочи, че законовата рамка за интегрирана медико-социална грижа съществува, но не се прилага на практика, и предложи съвместни действия за регламентиране на хосписите.
В България палиативната помощ остава ограничена и фокусирана основно върху онкологичните заболявания. Липсват национални стандарти и цялостна оценка на потребностите, което затруднява планирането и развитието на услуги за пациенти с хронични и прогресиращи заболявания.