Европа става все по-зависима от чуждестранни лекари и медицински сестри – тенденция, която може да доведе до сериозни предизвикателства за здравните системи в идните години. Това предупреждава нов доклад на Световната здравна организация (СЗО).
Според прогнозите, до 2030 г. в европейския регион на СЗО – обхващащ 53 държави в Европа и Централна Азия – ще има недостиг от близо 950 000 здравни специалисти. За да запълнят празнината, много държави вече се обръщат към имиграцията.
Чуждите кадри растат
Между 2014 и 2023 г. броят на новопостъпилите лекари в Европа почти се е утроил, а на медицинските сестри е нараснал пет пъти. За същия период чуждестранно обучените лекари са се увеличили с 58%, а медицинските сестри – с 67%. Най-голям ръст е отчетен в Германия и Великобритания.
До 2023 г. шест от всеки десет нови лекари и близо три четвърти от новите сестри в европейската система са били обучени извън страната, в която работят – както в други европейски държави, така и в Азия, Африка и Америка.
Тенденцията изостря разликите между регионите. Източна и Южна Европа губят медицински специалисти, които заминават за Запад и Север, което задълбочава недостига на кадри в някои държави, докато други печелят.
„Зад всеки мигриращ лекар или сестра стои история – на амбиция и нови възможности, но често и на напрежение за семействата и за националните здравни системи, които оставят след себе си,“ коментира д-р Наташа Азопарди-Мускат, ръководител на екипа по здравни политики и системи в СЗО Европа.
Застаряващото население и предстоящите пенсионирания ще увеличат натиска върху здравните системи. В някои страни над 40% от лекарите вече са на възраст над 55 години, което прави недостига още по-тежък.
СЗО призовава за спешни мерки – по-добро задържане на медицинските кадри, по-качествени условия на труд и стратегическо планиране. „Миграцията на здравни работници е реалност в Европа и трябва да бъде управлявана по-справедливо и устойчиво,“ подчерта Азопарди-Мускат.