България остава сред страните с най-висока смъртност от онкологични заболявания в ЕС, въпреки че пациентите у нас получават сравнително бърз достъп до иновативно лечение.
България и Кипър са на първо място в Европейския съюз по смъртност от рак. Причината не е липсата на съвременно лечение, а късното откриване на заболяването, когато възможностите за пълно излекуване вече са ограничени. Това коментира проф. Желязко Арабаджиев, началник на Клиниката по медицинска онкология в болница ‘Токуда’.
По думите му у нас онкологичните заболявания често се диагностицират в напреднал стадий, докато в много европейски държави фокусът е върху ранното откриване. В световен мащаб смъртността от рак намалява именно заради ефективни скринингови програми и навременна диагноза, но тази тенденция все още не се наблюдава в България.
Проф. Арабаджиев подчерта, че пренебрегването на превенцията и липсата на масови национални скринингови програми водят до изкривена и тревожна картина. Без системен подход към профилактиката здравната система реагира твърде късно, когато лечението става по-трудно и по-скъпо.
На този фон страната ни заема трето място в ЕС по ранен достъп до най-модерните противотуморни терапии. За последните години срокът от одобрението на ново лекарство в Европа до реалното му приложение при българските пациенти е намалял значително – от около 750 дни до близо 400.
От началото на тази година се очаква около 17 нови лекарствени продукта и индикации да станат достъпни за лечение у нас. Въпреки това част от вече заплатените медикаменти все още не са включени във фармако-терапевтичните ръководства, което затруднява изписването им в клиничната практика.
Онкологът посочи, че съвременната медицина вече позволява ракът да се контролира като хронично заболяване, подобно на диабета. Като пример той даде резултатите от имунотерапията при малигнен меланом, при които повече от половината пациенти са живи 10 години след началото на проследяването.
Според проф. Арабаджиев този напредък променя изцяло представата за онкологичните заболявания, но успехът на лечението не се изчерпва само с медикаментите. Качеството на живот и психичното здраве на пациентите имат ключово значение за дългосрочните резултати.
Той акцентира върху нуждата от мултидисциплинарни екипи, в които да участват и клинични психолози. Психологическата подкрепа за пациентите и техните близки е важна част от европейската визия за борба с рака и трябва да стане реална практика и у нас.
Коментарът е направен по повод Световния ден за борба с рака и отразява основните предизвикателства пред онкологичната грижа в България – късна диагноза, липса на скрининг и нужда от цялостен подход към пациента.