Пътният травматизъм остава една от водещите причини за смърт и тежки наранявания у нас, особено сред младите хора. За невидимата страна на катастрофите – за болката, човешките съдби и професионалната отговорност, разказва д-р Николай Иванов от Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия на ВМА, в интервю за Fakti.bg.
Д-р Иванов, много говорим по темата за пътните инциденти, но нека разкажем за травмите от тях. Какви са най-честите травми от катастрофа?
При пътно-транспортните произшествия спектърът от травми е много широк, но най-често се срещат тежки увреждания на главата и гръдния кош, счупвания на крайници, травми на таза и вътрешните органи. При челни удари често се наблюдават черепно-мозъчни травми, които могат да бъдат животозастрашаващи. При странични удари травмите на гръдния кош и корема са особено опасни, защото вътрешните органи поемат огромна кинетична енергия. Не са редки и политравмите – когато един пациент има няколко тежки увреждания едновременно, което усложнява лечението и увеличава риска за живота му.
Колкото повече трафик, толкова повече инциденти, така ли излиза?
Да, това е закономерност. В края на летния сезон, когато пътищата са натоварени заради пътувания, рискът от катастрофи се повишава значително. Повече автомобили, повече уморени шофьори след дълги преходи, повече нетърпение и разсеяност – всичко това увеличава вероятността от инциденти. Статистиката винаги показва пик на пътнотранспортните произшествия в тези периоди.
Как се действа при тежко пострадал пациент, за когото можем да кажем, че е на границата със смъртта?
В тези ситуации се влиза в режим „битка за секунди“. Първото правило е стабилизиране – възстановяване на дишането, сърдечната дейност и кръвното налягане. Следва бърза диагностика, за да се установи къде е основното увреждане, което застрашава живота – дали е масивно кървене, тежка черепно-мозъчна травма или разкъсване на орган. Екипът действа приоритетно – най-спешното се овладява първо, след което се преминава към останалото. Точно тук идва значението на школата по травматология на ВМА – тя е сред водещите в страната и при нас често се насочват най-тежките случаи от цяла България. Това е огромна отговорност, но и признание за опита и капацитета на нашите екипи.
Ново проучване: само 4000 крачки седмично подобряват сърдечното здраве при по-възрастните хора
Вие сте лекар. Може ли да се свикне със смъртта?
Свикване няма. И не трябва да има. Всеки пациент, когото загубим, остава тежък спомен. Лекарят се учи да продължава да работи въпреки болката, защото следващият пациент вече чака помощ. Ако човек започне да приема смъртта като „рутина“, тогава губи човечността си. Разликата е, че с времето развиваш професионални механизми, които ти позволяват да останеш концентриран и полезен дори в най-драматичните ситуации.
Хирургът обича „да сглобява счупеното“. А после, ако няма пръст на ръката, или ръка, или крак… Как се обяснява това на пациента?
Това е една от най-трудните части от работата – разговорът с пациента или семейството му след тежка операция, когато сме били принудени например да ампутираме крайник, за да спасим живот. Обясняваме честно и ясно: животът е бил застрашен, а понякога запазването на крайника означава риск от смърт. За човека е огромна травма да чуе, че губи част от себе си, но постепенно той осъзнава, че е жив именно благодарение на тази интервенция. Нашата роля е да дадем подкрепа и увереност, че има живот и след такава загуба – с рехабилитация, протезиране и адаптация.
Как скоростта влияе на травмите? Коя е скоростта, след която нещата стават и за вас много сложни?
Колкото по-висока е скоростта, толкова по-тежки са травмите. Това е проста физика. При удари със скорост над 80–90 км/ч рискът от тежки, несъвместими с живота травми е огромен. При 120–130 км/ч вече говорим за ситуации, в които дори и най-модерната медицина има ограничени възможности. Именно това са най-сложните случаи – когато уврежданията са толкова масивни, че дори при незабавна намеса шансовете са минимални.
Колко и как пази коланът водача? До какви травми води коланът?
Коланът спасява живот. Това е категорично. Да, понякога причинява травми – счупвания на ребра, контузии на гръдния кош или корема, но тези увреждания са несравнимо по-леки от алтернативата. Без колан човек може да бъде изхвърлен от автомобила или да получи тежки черепно-мозъчни и гръдни травми. Коланът държи тялото на седалката, разпределя силата на удара и многократно увеличава шансовете за оцеляване.
Д-р Камбурова: Артритът не е само болка – ранната диагноза пази ставите и живота
Какви са най-честите травми на пътниците от задните седалки, ако използват или не използват колан?
Ако пътниците на задната седалка не са с колан, те буквално се превръщат в „снаряди“ при катастрофа – удрят предните седалки или се блъскат един в друг, което води до тежки травми на глава, гръден кош и крайници. Освен това застрашават и пътниците отпред. Когато са с колан, травмите са значително по-леки – възможни са контузии, по-редки счупвания, но рискът от фатален изход намалява многократно. За съжаление, много хора подценяват задния колан, а той е също толкова важен, колкото и предният. Затова нашата задача във ВМА е не само да лекуваме последствията, но и да напомняме превантивно колко е важно хората да пазят себе си. Защото, колкото и силна да е медицината, понякога се изправяме пред травми, които са почти несъвместими с живота.