С настъпването на есента и увеличаването на случаите на грип и вирусни инфекции много родители започват да търсят начини да подсилят имунитета на децата си. Често решението е да се посегне към различни препарати – от билкови добавки до синтетични имуностимулатори. Според експертите обаче това не винаги е правилният подход.
„Ако имунната система е зряла и функционира нормално, тя няма нужда от допълнителни стимули“, категорична е проф. Елисавета Наумова, началник на Клиниката по клинична имунология в УМБАЛ „Александровска“. По думите ѝ употребата на имуностимулатори без конкретна необходимост може да се окаже не само излишна, но и рискована.
Имуностимулатори срещу имуномодулатори
Разликата между двата типа препарати е съществена. Имуномодулаторите насочват имунния отговор – могат да го засилят, потиснат или да изградят имунен толеранс. Те намират приложение при заболявания, свързани с нарушения в имунната регулация. От своя страна, имуностимулаторите стимулират отделни звена на имунната система, за да подпомогнат борбата с инфекции, но не са подходящи за рутинна употреба при здрави деца.
„Тези препарати не са безвредни и приложението им трябва да бъде добре обосновано“, посочва пред 24 часа проф. Наумова.
Кога се прилагат?
При остри вирусни инфекции лекарства с доказан антивирусен ефект обикновено се дават за кратък период – до седмица. Проблем възниква, когато инфекциите се повтарят, а организмът не е успял да се възстанови напълно. В такива случаи може да настъпи временен вторичен имунен дефицит, който води до продължително боледуване. Тогава, след внимателна оценка от специалист, може да бъде назначена имуномодулираща терапия за по-дълъг период – понякога до няколко месеца.
Особен случай – автоимунните заболявания
Пациентите с автоимунни заболявания са особено уязвими, тъй като често приемат имуносупресивни медикаменти. Това ги прави по-податливи на вирусни инфекции. Затова за тях са от ключово значение предпазните мерки – носене на маски, избягване на масови събирания и редовни медицински прегледи.
„В тази група пациенти имуностимулаторите и имуномодулаторите се използват изключително внимателно, за да не се предизвика нежелана промяна в имунния отговор“, подчертава проф. Наумова. Ваксинацията срещу грип също се обсъжда индивидуално, като се преценяват ползите и рисковете.
Генетична предразположеност
Имунологът обръща внимание и на наследствеността. Генетичната предразположеност играе важна роля при автоимунните заболявания. Затова в семейства, където вече има подобни диагнози, е препоръчително близките да бъдат проследявани профилактично. Появата на автоантитела без симптоми се нарича автореактивност – състояние, което трябва да се наблюдава, за да не прерасне в активна болест.